1 мин за четене
Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, надалече, чак до гордите планински склонове. В този град най-много го радваха птиците. Когато беше по-свободен, ги наблюдаваше с часове. И сега, както се беше покатерил на скелето, пак за миг отклони поглед, за да проследи летежа на двойка гълъби. С усилие продължи работата си. От известно време усещаше пареща болка в стомаха и трудно се хранеше. “Трябва да изкарам пари, че поне дъщерята да запише следващия семестър в университета, пък после ще отида на лекар, ще обърна внимание и на себе си” – мислеше си той и стискайки зъби, строеше домове за хората.
Застудя, а имаше доста довършителни работи. “Да остискам още малко, още малко – преди Нова година ще ми платят, дъщеричката ще има с какво да п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse