Eia (Росица Танчева)
436 13858
30.10.2010 г., 22:33 ч.

В началото на Двадесет и първия век 

  Проза » Разкази
734 0 20
1 мин за четене

         Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, надалече, чак до гордите планински склонове. В този град най-много го радваха птиците. Когато беше по-свободен, ги наблюдаваше с часове. И сега, както се беше покатерил на скелето, пак за миг отклони поглед, за да проследи летежа на двойка гълъби. С усилие продължи работата си. От известно време усещаше пареща болка в стомаха и трудно се хранеше. “Трябва да изкарам пари, че поне дъщерята да запише следващия семестър в университета, пък после ще отида на лекар, ще обърна внимание и на себе си” – мислеше си той и стискайки зъби, строеше домове за хората.

         Застудя, а имаше доста довършителни работи. “Да остискам още малко, още малко – преди Нова година ще ми платят, дъщеричката ще има с какво да продължи обучението си, а аз най-после ще отида на лекар. О, ето ги отново чудните гълъби! Господи, единият пада, пада…” – ужаси се Борката. Той остави инструментите си и заслиза от скелето. Болката пак го преряза и сигурно от напрежението, непослушно кръвоносно съдче в лявото му око се спука. Трескав, с кървясал поглед, притискайки корема си, той се свлече до гълъба, който бе паднал в кишата. Пое го с грубите си, очукани ръце и го прибра на топло – под ватенката, до сърцето си.

         Мина около час, докато работници от строежа се сетиха да го потърсят. Долу, в кишата, намериха два трупа – на Борката и на белия гълъб, който, сгушен във ватенката, до спрялото човешко сърце, приличаше на заспал.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радослава, благодаря за отзива!
  • !
  • Благодаря, Стефка!
  • Казват,че сме озверели. Явно не четем твоите разкази,Роси! Прегръщам те
  • Ангел, благодаря за отзива!
  • Поздравявам те за умението да предадеш в толкова малко пространство е време една голяма човешка драма!
  • Благодаря, Водолея!
  • "Дърво без корен"! Въздействаща творба! Поздрав!
  • Веси и Ники, благодаря!
  • Честит празник,Росе
  • Благодаря за отзива, Елена. Когато пишех разказа, очите ми все се пълнеха със сълзи, но хора като моя герой са горди и никога не биха желали да ги съжаляват - те предпочитат да умрат точно така, като птиците, в полет, а над гроба им никога да не се пролива и сълза, а да се пеят родопски народни песни - от тези, тъжните и широките, които изпълват душата и я приближават до Бога.
  • Много се натьжих за БОРКО.ДОПЛАКА ми се, наистина.
  • Ели, благодаря за анализа. Наистина, това е едната линия от подтекста.
  • Разказ със силен подтекст.
    Откъснат от корена си, Борката не би могъл да живее в бетонния град.
    Но доброто в него остава...
    Поздрав и за многозначителното заглавие, Росица!
  • Плами, Боби, Галина и Илко, благодаря! Галина, рядкост са вече хора като Борката, а и са обречени...
  • Разплака ме, Роси!!! Поздрав!
  • Ангел, Ивон и Веска, благодаря!
  • Хубав вълнуващ разказ, Роси!
  • ...не е за пренебрегване поне един профилактичен преглед...
  • Разтърсваща история!
    За жалост понякога и истинска...
    Поздравявам те за умелото повествование!
Предложения
: ??:??