Вечният затворник
Свободата е за смелите.
***
Лежал вълкът в килията си и мечтаел:
„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.
От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. Имал чувството, че му се присмива.
Скоро вълкът бил пуснат на свобода, заради добро поведение. Щастлив и доволен той се запътил към старата си бърлога. По пътя срещнал мечката. Тя му се нахвърлила с ръмжене:
- Заслужаваш да умреш, защото уби моето приятелче зайчето . Ще ти съдера проскубания кожух.
Изплашен вълкът побягнал с всички сили. Не можел да се бие с ядосана мечка.
Минало време и попаднал на друг опасен враг – кралската кобра.
- Как мечтаех да те срещна. Искам да отмъстя за моето приятелче зайчето. – изсъскало злобно влечугото и се опитало да го ухапе.
Побягнал отново вълкът. Кой да предположи, че глупавият пухчо е имал влиятелни приятели?! „А дори не ми стигна за вечеря.” – мислел си той.
Притеснен сериозно за своят живот вълкът хукнал обратно към затвора.
- Искам си килията! – задумкал по масивната входна врата.
- Ти луд ли си, бе? Преди няколко часа те освободихме. – развикал се дежурният полицай.
Разбрал вълкът, че няма да го пуснат вътре и се нахвърлил върху служителя на реда. Насинил го сериозно. Ядосали се охранителите и отново го върнали в затвора. Дори в същата студена и влажна килия.
Вълкът веднага проверил решетките на прозореца. Те били все така масивни и здрави. Той въздъхнал успокоен. Тук щял да бъде в безопасност. Вечерта заспал щастлив, защото неговият живот бил много по-ценен от свободата.
Рано сутринта слънцето с насмешка надникнало през прозореца. Никой не обичал страхливците и убийците.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Миночка.🌼
-
Хареса ми Катя. То и при хората е така. Хубава тема си зачекнала! Браво!
-
Благодаря ти.
-
Хубаво!!!
-
Здравей, Пешо! Подсети ме да ти отговоря шеговито:
След европейските реформи
нова мисъл се оформи.
Най-добре е в пандиза,
няма глад, няма криза.
Благодаря ти, Смути! Наистина живота не е лесен, а по-лесно е да снимаш и пишеш. -
И на вълка кожуха си му е ценен Лесно е да ядеш зайци, ама после да погледнеш живота в очите не е толкова лесно
Готино, хареса ми. -
Приказка от наше време...и за вълците става страшно в гората, а къде ще търсим спокойствие и свобода
-
Благодаря ви Ина, Лина и Георги!
Поздрави и от мен! -
Хубаво.
-
Хубава приказка. Поздрави!
-
Най-вероятно, защото "свобода" е миражно понятие, а "сигурност" е доста относително, мисля, че човекът все още не е наясно какво точно иска. Със сигурност е по-спокоен в собствения си затвор. А ако вълкът можеше да изяде и мечката и кобрата за вечеря... Хубава приказка!
-
Здравейте, приятели! Изненадахте ме приятно.Радвам се, че са ви допаднали моите послания. Животът е неизчерпаем извор на приказки, макар и не винаги весели. Мисля, че има много истина в тази мисъл: "Повечето хора искат сигурност в този свят, а не свобода."
Приятна вечер на всички! -
Правилно! Свободата е относително понятие. Животът е скъп само за самия човек... вълк
-
Свободата е за смелите. Други се институционализират!
-
Прочетох с интерес, Кате.
-
Аз пък се замислих дали мечката и кобрата заплашват вълка, защото са били приятели на зайко, или и за тях е бил потенциална вечеря, ама вълчо ги е изпреварил.
-
Свободата не е за страхливци и убийци!
-
Сред толкова врагове, май затворът е спасение! Хареса ми Катя!
-
Благодаря ти, Тони.🌼
Радвам се, че си ме разбрала. -
Забавна история. Много правилно си го казала. При хората също е така. Щото си стоим... в затвора.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
