Вечният затворник
Свободата е за смелите.
***
Лежал вълкът в килията си и мечтаел:
„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.
От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. Имал чувството, че му се присмива.
Скоро вълкът бил пуснат на свобода, заради добро поведение. Щастлив и доволен той се запътил към старата си бърлога. По пътя срещнал мечката. Тя му се нахвърлила с ръмжене:
- Заслужаваш да умреш, защото уби моето приятелче зайчето . Ще ти съдера проскубания кожух.
Изплашен вълкът побягнал с всички сили. Не можел да се бие с ядосана мечка.
Минало време и попаднал на друг опасен враг – кралската кобра.
- Как мечтаех да те срещна. Искам да отмъстя за моето приятелче зайчето. – изсъскало злобно влечугото и се опитало да го ухапе.
Побягнал отново вълкът. Кой да предположи, че глупавият пухчо е имал влиятелни приятели?! „А дори не ми стигна за вечеря.” – мислел си той.
Притеснен сериозно за своят живот вълкът хукнал обратно към затвора.
- Искам си килията! – задумкал по масивната входна врата.
- Ти луд ли си, бе? Преди няколко часа те освободихме. – развикал се дежурният полицай.
Разбрал вълкът, че няма да го пуснат вътре и се нахвърлил върху служителя на реда. Насинил го сериозно. Ядосали се охранителите и отново го върнали в затвора. Дори в същата студена и влажна килия.
Вълкът веднага проверил решетките на прозореца. Те били все така масивни и здрави. Той въздъхнал успокоен. Тук щял да бъде в безопасност. Вечерта заспал щастлив, защото неговият живот бил много по-ценен от свободата.
Рано сутринта слънцето с насмешка надникнало през прозореца. Никой не обичал страхливците и убийците.
© Катя Иванова All rights reserved.
