Виж ми окото!
Виж ми окото!
Така и не разбрах от какво ми се възпали окото. Започна да сълзи, да ме боли, дори се наложи мъжът ми да ме води до поликлиниката. Лекарката - мила, внимателна, чак да не повярва човек. Прегледа ме, даде ми рецепта, че даже и болничен! Така се зарадвах, така засиях - а бе нали е жена, веднага ми влезе в положението.
Представих си как ще се хвърля в леглото и три дни няма да ставам. Откога си мечтаех да се разболея, че мъжът ми да ми носи кафето в кревата. Като слушам на колко колежки им се случва без да са болни, яд ме хваща! Ще се намързелувам за всичките тези години, в които нито един ден не съм отсъствала от работа. И като си помисля - за какво препусках като кон, хремава, кихаща, кашляща? Но сега дойде и моят ред за заслужена почивка, пък макар и за едно възпаление на окото.
Предвкусвайки щастието, на излизане от кабинета попитах между другото може ли да гледам видео, докато лежа. И сто пъти съжалих! Тази мила и любезна лекарка направо ми заби нож в гърба... Хем вижда, че мъжът ми е до мен, а чурулика усмихната: „О, ама моля ви, не е толкова страшно! Можете спокойно да си вършите цялата домакинска работа, да перете, готвите, гладите, но не натоварвайте очите. Никакви книги, телевизия, шиене. Е, в краен случай може да изгледате един филм."
Ей, злобна жена, направо ме уби! Отиде ми кефа от отпуската и мечтата за кефа в леглото. За какво ми е този болничен, щом пак ще правя всичко вкъщи? Че аз такъв „болничен" си го имам написан за цял живот...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
