Виж ми окото!
Виж ми окото!
Така и не разбрах от какво ми се възпали окото. Започна да сълзи, да ме боли, дори се наложи мъжът ми да ме води до поликлиниката. Лекарката - мила, внимателна, чак да не повярва човек. Прегледа ме, даде ми рецепта, че даже и болничен! Така се зарадвах, така засиях - а бе нали е жена, веднага ми влезе в положението.
Представих си как ще се хвърля в леглото и три дни няма да ставам. Откога си мечтаех да се разболея, че мъжът ми да ми носи кафето в кревата. Като слушам на колко колежки им се случва без да са болни, яд ме хваща! Ще се намързелувам за всичките тези години, в които нито един ден не съм отсъствала от работа. И като си помисля - за какво препусках като кон, хремава, кихаща, кашляща? Но сега дойде и моят ред за заслужена почивка, пък макар и за едно възпаление на окото.
Предвкусвайки щастието, на излизане от кабинета попитах между другото може ли да гледам видео, докато лежа. И сто пъти съжалих! Тази мила и любезна лекарка направо ми заби нож в гърба... Хем вижда, че мъжът ми е до мен, а чурулика усмихната: „О, ама моля ви, не е толкова страшно! Можете спокойно да си вършите цялата домакинска работа, да перете, готвите, гладите, но не натоварвайте очите. Никакви книги, телевизия, шиене. Е, в краен случай може да изгледате един филм."
Ей, злобна жена, направо ме уби! Отиде ми кефа от отпуската и мечтата за кефа в леглото. За какво ми е този болничен, щом пак ще правя всичко вкъщи? Че аз такъв „болничен" си го имам написан за цял живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
