20 ene 2017, 15:16

Vita Mortalis

790 0 5
1 мин за четене

Малка част от трета глава:

"Грешни решения"

 

 

... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага щом се преродя в ново тяло, защото знаех, че мъките ми започваха отначало.

Сега, не зная какво да кажа, какво да направя, нито какво да мисля. Няма нищо, което да ме държи силна и неуязвима. Точно в този момент аз съм противоположното. Една развалина, която се молеше това да спре, но беше напразно. Нямаше никакъв смисъл да търся спасение, което не съществуваше. Онова чувство на празнота ме обзе, веднага щом си спомних за смъртния живот. Наказанието беше повече от жестоко.

  Не знаеш нищо, човеко! Ти си смъртно същество свикнало да живее за мимолетни години на Земята. Твоята омраза, радост и болка, твоята любов изчезват с времето, а аз от друга страна - какво да кажа? Ще живея вечно.

 

  Годината беше 2605 пр. Хр. Тогава живеех в Древен Египет под управлението на фараон Кхаба, династия трета...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще публикувам цялата глава веднага щом я завърша, тъй като ми се насъбра много да пиша. Блаодаря Ви и се радвам, че ви е харесала! Очаквайте скоро цялата написана!
  • Да, интересно. * puppy dog eyes * Ще има ли още?
  • Еее, ама тя наистина много малка част, тъкмо стана интересно и няма повече
  • Радвам се да го чуя!
  • Интересно...

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...