Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага щом се преродя в ново тяло, защото знаех, че мъките ми започваха отначало.
Сега, не зная какво да кажа, какво да направя, нито какво да мисля. Няма нищо, което да ме държи силна и неуязвима. Точно в този момент аз съм противоположното. Една развалина, която се молеше това да спре, но беше напразно. Нямаше никакъв смисъл да търся спасение, което не съществуваше. Онова чувство на празнота ме обзе, веднага щом си спомних за смъртния живот. Наказанието беше повече от жестоко.
Не знаеш нищо, човеко! Ти си смъртно същество свикнало да живее за мимолетни години на Земята. Твоята омраза, радост и болка, твоята любов изчезват с времето, а аз от друга страна - какво да кажа? Ще живея вечно.
Годината ...