Jan 20, 2017, 3:16 PM

Vita Mortalis

786 0 5
1 min reading

Малка част от трета глава:

"Грешни решения"

 

 

... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага щом се преродя в ново тяло, защото знаех, че мъките ми започваха отначало.

Сега, не зная какво да кажа, какво да направя, нито какво да мисля. Няма нищо, което да ме държи силна и неуязвима. Точно в този момент аз съм противоположното. Една развалина, която се молеше това да спре, но беше напразно. Нямаше никакъв смисъл да търся спасение, което не съществуваше. Онова чувство на празнота ме обзе, веднага щом си спомних за смъртния живот. Наказанието беше повече от жестоко.

  Не знаеш нищо, човеко! Ти си смъртно същество свикнало да живее за мимолетни години на Земята. Твоята омраза, радост и болка, твоята любов изчезват с времето, а аз от друга страна - какво да кажа? Ще живея вечно.

 

  Годината беше 2605 пр. Хр. Тогава живеех в Древен Египет под управлението на фараон Кхаба, династия трета...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще публикувам цялата глава веднага щом я завърша, тъй като ми се насъбра много да пиша. Блаодаря Ви и се радвам, че ви е харесала! Очаквайте скоро цялата написана!
  • Да, интересно. * puppy dog eyes * Ще има ли още?
  • Еее, ама тя наистина много малка част, тъкмо стана интересно и няма повече
  • Радвам се да го чуя!
  • Интересно...

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...