Надявам се да не приемете, че плагиатствам Дъглас Адамс. Просто Вогонците реално съществуват.
2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.
Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсветлинна скорост.
Вече за десети път лъсках с ръкава си емблемата му. Сребрист кръг с кръст в него.
Утре щеше да бъде паметният ден на моя пръв полет.
Все пак съм заслужил да си направя такъв подарък. Тридесет и пет години рових в задниците на хората и много от тях бяха доволни. Събрах парите с мъка, но сега ще ми доставят истинска радост.
Чудесно, мъгливо утро с мирис на бензол и дим. Стоях в кабината и чаках семафорът да светне зелено. Големите врати се отвориха. Моята "Мортана" набра скорост. След секунди бях високо в небето и виждах океана. После дойде едно разклащане... В орбита. Корабът бе снабден с гравитационни полета и аз си останах на креслото, загледан в синкавата ни планета.
После н ...