Вогонции... !!! (Началото)
Надявам се да не приемете, че плагиатствам Дъглас Адамс. Просто Вогонците реално съществуват.
2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.
Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсветлинна скорост.
Вече за десети път лъсках с ръкава си емблемата му. Сребрист кръг с кръст в него.
Утре щеше да бъде паметният ден на моя пръв полет.
Все пак съм заслужил да си направя такъв подарък. Тридесет и пет години рових в задниците на хората и много от тях бяха доволни. Събрах парите с мъка, но сега ще ми доставят истинска радост.
Чудесно, мъгливо утро с мирис на бензол и дим. Стоях в кабината и чаках семафорът да светне зелено. Големите врати се отвориха. Моята "Мортана" набра скорост. След секунди бях високо в небето и виждах океана. После дойде едно разклащане... В орбита. Корабът бе снабден с гравитационни полета и аз си останах на креслото, загледан в синкавата ни планета.
После написах на бордовия компютър "Дестинация - Някъде" и така започна моето пътешествие.
Сега няма да ви разказвам за множеството галактики, които посетих.
На една от тях (дори и не знам, как стигнах до нея) качих много странен стопаджия. Казваше се Йеховас.
Не говореше много, но научих най-важните неща за пътуването в Космоса. Когато го оставих на планетата Едем, ми подари една голяма книга и ми каза:
- В нея ще намериш всичко, което те интересува. Запомни само едно, като се връщаш у дома не минавай през пръстените на Сатурн! Там има един сектор, който разбърква времето и не се знае, къде и в кой времеви пояс ще.попаднеш.
Всичко добре, но никога не слушам добрите съвети.
Тръгнах да се прибирам и включих хиперсветлинната скорост, без указание да заобиколя Сатурн.
Изведнъж започна страшно люлеене и корабът изгасна. Настана пълна тишина.
Едва след време прожекторите бавно просветнаха и двигателят заработи.
Няколко минути и обикалях вече около Земята... Да, ама не беше съвсем тя. Континентите си бяха същите, но сиви. Океаните си бяха същите, но кафеникави.
Корабът ми навлезе в атмосферата и се приземих на нещо, което приличаше на бунище. Врата се отвори и тръгнах по стълбите да излизам.
Сред купищата боклуци започнаха да изкачат едни дребни човекоподобни. Много тлъсти с провиснали кореми, които се шляпаха по голите им крака. Отгоре също подскачаха провиснали гърди. Главите има бяха с по няколко мазни кичура коса и всички имаха безцветни изпъкнали очи.
Събраха се в полукръг около мен и един от тях излезе напред.
- Мазно ден, Звездоврътни пътесмотнико.
Човечето си бръкна в носа и извади един тънък глист и бързо го напъха в устата си .
Усетих, как повръщането ми е готово да изригне. Бързо изприпках по стълбата и влязох в кабината. Трябваше да се консултирам с дебелата книга на Йеховас. Отворих на Земя-Бъдеще. Там пишеше:
" Поради безпрецедентното замърсяване на планетата, основните населяващи я са навлезли в мощна генна мутация и от хора са се превърнали във вогонци. Приспособими мутанти, които говорят странен език и имат още по странни прояви.
Затворих Книгата и отново излязох навън. Чу се едно мощно:
- Уау!!! Разпроходи са нашият Пътесмотник.
Засега, ще оставя за другата част обширното описание за моя живот с Вогонците.
Ще ви дам кратка обща характеристика за тях. Първото е, че имат много болезнено и вманиачено чувство за пол, въпреки липсата на всякаква разлика между мъже и жени. Характерно е и постоянното им желание за чифтосване. Тук ще прескоча подробностите, а също и обясненията им в "любов". Силно обидчиви са. На нито една тяхна дума не трябва да се вярва, защото боготворят лъжата. Дори и да ви кажат "Мазно ден" е задължително да погледнете Слънцето.Имат имена, но ги сменят на няколко часа, тъй че все едно нямат. Всички физиологичнш нужди се извършват пред публика и тя коментира на своя език възхищението си. Напълно стадни същества са и ако останат сами загиват. Тук обаче трябва да подчертая, че имат и безкрайна злоба един към друг.
Въпреки всички тези не лицеприятни действия и характери имат и творчество. Основно наблягат на поезия, защото тя е със сравнително малко изречения и римите сами идват в тях.
Ще спра с описателната част, защото в разказа по нататък ще откриете и други "ценни" вогонски бисери.
Следва продължение
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да го е..! Абе ние да не едно и също? Колко съм ровил и аз... Сега мъка .. Мексико, Куба, Ямайка, Карибите... Искаш ли с мен? Със себе си де
-
Нося си и резервна за закуска на вогонците.
Но ако я шляпна насред сайта, знам ли кой вогонец ша земе да чете... Туй си е риск! -
Хмммм , в компанията на вогонци !!! Чувал съм, че те ядът чавки ... а ако не я поставиш на място ще хвърлиш в смут бедните читатели, изучаващи вогонски
-
Пламене, чавката е, все още в главата ми.
Иначе съм си я турил. -
Само да отбележа ... историята изглежда ще има продължения, а в такъв случаи 'Вогонции... !!! (Началото) ' трябва да се редактира, като му се тури чавката в квадратчето 'Произведението се публикува на части' ...
-
На тази спирка не спират нито асансьори, нито метрото.
Единствено се стига с крилат Пегъзей, ама вече ги няма. -
Пепи, Пепии, всичко очаквах от теб, но да излетиш от метрото в космоса не съм.
Щураче, ти говориш за вогонските критикоизповедалници. Те са на висока почит и им заплащат големи суми звездоталанти (парична единица за Вогония) -
🤣🤣
-
Не, давам само обществени уроци
-
Ти даваш ли части уроци по вогонски, Даря?😆😉
-
Особено любимо занимание им е да пишат дъъъълги критики и мнения относно качеството на поезията на другите светове и галактики и то от позицията на стожери и велики поети и писатели.
-
Акеми, сайта има преводачи на вогонски. И аз го поназнайвам, но за думи, като пегазей и музосмрад ползвах речник.
Квазарей, всичко ми е ясно... Заповядай в блатото. -
Познаваш ли някой добър преподавател по вогонски?Винаги съм искала да понауча този език...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
