Вогонции... !!! (Началото)

Надявам се да не приемете, че плагиатствам Дъглас Адамс. Просто Вогонците реално съществуват.

    2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.

Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсветлинна скорост.

Вече за десети път лъсках с ръкава си емблемата му. Сребрист кръг с кръст в него.

Утре щеше да бъде паметният ден на моя пръв полет.

Все пак съм заслужил да си направя такъв подарък. Тридесет и пет години рових в задниците на хората и много от тях бяха доволни. Събрах парите с мъка, но сега ще ми доставят истинска радост.

Чудесно, мъгливо утро с мирис на бензол и дим. Стоях в кабината и чаках семафорът да светне зелено. Големите врати се отвориха. Моята "Мортана" набра скорост. След секунди бях високо в небето и виждах океана. После дойде едно разклащане... В орбита. Корабът бе снабден с гравитационни полета и аз си останах на креслото, загледан в синкавата ни планета.

После написах на бордовия компютър "Дестинация - Някъде" и така започна моето пътешествие.

Сега няма да ви разказвам за множеството галактики, които посетих.

На една от тях (дори и не знам, как стигнах до нея) качих много странен стопаджия. Казваше се Йеховас.

Не говореше много, но научих най-важните неща за пътуването в Космоса. Когато го оставих на планетата Едем, ми подари една голяма книга и ми каза:

- В нея ще намериш всичко, което те интересува. Запомни само едно, като се връщаш у дома не минавай през пръстените на Сатурн! Там има един сектор, който разбърква времето и не се знае, къде и в кой времеви пояс ще.попаднеш.

Всичко добре, но никога не слушам добрите съвети.

Тръгнах да се прибирам и включих хиперсветлинната скорост, без указание да заобиколя Сатурн.

Изведнъж започна страшно люлеене и корабът изгасна. Настана пълна тишина.

Едва след време прожекторите бавно просветнаха и двигателят заработи.

Няколко минути и обикалях вече около Земята... Да, ама не беше съвсем тя. Континентите си бяха същите, но сиви. Океаните си бяха същите, но кафеникави.

Корабът ми навлезе в атмосферата и се приземих на нещо, което приличаше на бунище. Врата се отвори и тръгнах по стълбите да излизам.

Сред купищата боклуци започнаха да изкачат едни дребни човекоподобни. Много тлъсти с провиснали кореми, които се шляпаха по голите им крака. Отгоре също подскачаха провиснали гърди. Главите има бяха с по няколко мазни кичура коса и всички имаха безцветни изпъкнали очи.

Събраха се в полукръг около мен и един от тях излезе напред.

- Мазно ден, Звездоврътни пътесмотнико.

Човечето си бръкна в носа и извади един тънък глист и бързо го напъха в устата си .

Усетих, как повръщането ми е готово да изригне. Бързо изприпках по стълбата и влязох в кабината. Трябваше да се консултирам с дебелата книга на Йеховас. Отворих на Земя-Бъдеще. Там пишеше:

" Поради безпрецедентното замърсяване на планетата, основните населяващи я са навлезли в мощна генна мутация и от хора са се превърнали във вогонци. Приспособими мутанти, които говорят странен език и имат още по странни прояви.

Затворих Книгата и отново излязох навън. Чу се едно мощно:

- Уау!!! Разпроходи са нашият Пътесмотник.

Засега, ще оставя за другата част обширното описание за моя живот с Вогонците.

Ще ви дам кратка обща характеристика за тях. Първото е, че имат много болезнено и вманиачено чувство за пол, въпреки липсата на всякаква разлика между мъже и жени. Характерно е и постоянното им желание за чифтосване. Тук ще прескоча подробностите, а също и обясненията им в "любов". Силно обидчиви са. На нито една тяхна дума не трябва да се вярва, защото боготворят лъжата. Дори и да ви кажат "Мазно ден" е задължително да погледнете Слънцето.Имат имена, но ги сменят на няколко часа, тъй че все едно нямат. Всички физиологичнш нужди се извършват пред публика и тя коментира на своя език възхищението си. Напълно стадни същества са и ако останат сами загиват. Тук обаче трябва да подчертая, че имат и безкрайна злоба един към друг.

Въпреки всички тези не лицеприятни действия и характери имат и творчество. Основно наблягат на поезия, защото тя е със сравнително малко изречения и римите сами идват в тях.

Ще спра с описателната част, защото в разказа по нататък ще откриете и други "ценни" вогонски бисери.

    Следва продължение