23 dic 2008, 19:06

Въжето 

  Prosa » Otros
672 0 1

Въжето, на което аз трябваше да обеся

своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.

В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...

Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мога да разбера как никой не е изкоментирал нещо толкова... не мога да намеря подходящи думи, но ми хареса. А може би клонът не е изсъхнал и думите можеби не са нужни.
Propuestas
: ??:??