Въжето

Prose » Others

888 0 1

Въжето, на което аз трябваше да обеся

своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.

В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...

Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stefitopz (Стефка Георгиева )

Не мога да разбера как никой не е изкоментирал нещо толкова... не мога да намеря подходящи думи, но ми хареса. А може би клонът не е изсъхнал и думите можеби не са нужни.

2009-01-11T15:15:11+02:00

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0