23 дек. 2008 г., 19:06

Въжето 

  Проза » Другие
673 0 1

Въжето, на което аз трябваше да обеся

своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.

В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...

Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не мога да разбера как никой не е изкоментирал нещо толкова... не мога да намеря подходящи думи, но ми хареса. А може би клонът не е изсъхнал и думите можеби не са нужни.
Предложения
: ??:??