Възпитание и реалност
Срещнах Росето. За двадесет години – почти никакви промени. В характера. Все същата живост, нетърпение, пренебрежение към околния свят…
Сетих се как веднъж ги възпитавах. Поводът беше някаква творба – не помня коя, но беше добър за поучение.
- Светът – казвам им – е пълен със стени. И всяко поколение трябва да разбие една стена пред човечеството, да изгради порта, та следващите да има откъде да минат. А за тях са останалите стени за разбиване…
- Макар обикновено повечето хора да се хвърлят да разбиват стените напреде си – без да погледнат дори къде е вратата. И падат каталясали, разбивайки ненужни стени…
В тоя момент Росето вдига ръка. До тоалетната…
- Росе, чу ли за какво говорех? Май се отнася най-вече за теб…
- Чух, чух… Може ли?
Кимам, тя се втурва към вратата, едновременно с това махайки нещо на съседката си… И се шибва с все сила в стената до касата…
- М, да… - казвам, докато тя си търка рамото и гледа недоумяващо отде се появи тая стена – Точно за това ви говорех, Росе, точно за това…
А оня ден… Май още не е схванала поучението…
Коледен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Случвало ми се е, нали съм Роси! Все се чудя откъде пак се е появила стена, а уж бях пред вратата!? 😁
-
Благодаря, Деа, Сенилга!
-
Отлично! Но.есть поколения, которые способны только строить стены для следующих поколений, поэтому прошу продолжения Вашего учения.
-
Понякога вратата е по-трудна за разбиване от стената
Весели празници ти желая! -
Благодаря, Надя, Виктория!
-
Обикновено доста успешно ги разбивам стените, сенсей. Сигурно защото главата ми е от врачански камик. Та от това ми е и мигрената.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
