Възпитание и реалност
Срещнах Росето. За двадесет години – почти никакви промени. В характера. Все същата живост, нетърпение, пренебрежение към околния свят…
Сетих се как веднъж ги възпитавах. Поводът беше някаква творба – не помня коя, но беше добър за поучение.
- Светът – казвам им – е пълен със стени. И всяко поколение трябва да разбие една стена пред човечеството, да изгради порта, та следващите да има откъде да минат. А за тях са останалите стени за разбиване…
- Макар обикновено повечето хора да се хвърлят да разбиват стените напреде си – без да погледнат дори къде е вратата. И падат каталясали, разбивайки ненужни стени…
В тоя момент Росето вдига ръка. До тоалетната…
- Росе, чу ли за какво говорех? Май се отнася най-вече за теб…
- Чух, чух… Може ли?
Кимам, тя се втурва към вратата, едновременно с това махайки нещо на съседката си… И се шибва с все сила в стената до касата…
- М, да… - казвам, докато тя си търка рамото и гледа недоумяващо отде се появи тая стена – Точно за това ви говорех, Росе, точно за това…
А оня ден… Май още не е схванала поучението…
Коледен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Понякога вратата е по-трудна за разбиване от стената