Баща ми, главата на  петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с купони, той писа до Министерството и извоюва за нас още един купон ... Ами парчето от снаряд, висящо от крака му, като сувенир от фронта, обвит в собствената му кожа?! ...  Като участник в боевете във Втората фаза на Втората Световна война, сързочник - телеграфист, моят баща е Кавалер на Георгиевски кръст за храброст ... Не записах всичките му истории, жалко. Ала бях удивена от умението на моя баща да вниква в характера и психиката на хората ...                                                                                                                              ..........................                                                                                                                                                                                                                                                                Помня, че бях 7-8 годишна и през есента, почти ни свършиха парите и брашното - готвехме се за училище. Уви, не беше още за прибиране царевицата, обаче трябваше. Окършихме я,  обелихме я набързо ... Не съвсем изсъхнала, наронихме царевицата. Помагаше ни и слънцето ...  А когато татко се върна от воденицата,  какъв просеник ни омеси майка и как сладичко си хапвахме, с киселото млекце. С Божия помощ, дочакахме бащината заплата ...  Но, макар трудно да ни е издържал, като учехме, татко много държеше на нашето образование ...                                                                                                                                                                                                               "Ти, с труд упорит, с упование,                                                                                                                                                                                     живота си ни посвети изцяло ..."                                                                                                                                                            ...                                                                                                                                                                                                   ДораГеорг