За моя баща ... Из "От оня корен, горския ...", със съкращения ...
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с купони, той писа до Министерството и извоюва за нас още един купон ... Ами парчето от снаряд, висящо от крака му, като сувенир от фронта, обвит в собствената му кожа?! ... Като участник в боевете във Втората фаза на Втората Световна война, сързочник - телеграфист, моят баща е Кавалер на Георгиевски кръст за храброст ... Не записах всичките му истории, жалко. Ала бях удивена от умението на моя баща да вниква в характера и психиката на хората ... .......................... Помня, че бях 7-8 годишна и през есента, почти ни свършиха парите и брашното - готвехме се за училище. Уви, не беше още за прибиране царевицата, обаче трябваше. Окършихме я, обелихме я набързо ... Не съвсем изсъхнала, наронихме царевицата. Помагаше ни и слънцето ... А когато татко се върна от воденицата, какъв просеник ни омеси майка и как сладичко си хапвахме, с киселото млекце. С Божия помощ, дочакахме бащината заплата ... Но, макар трудно да ни е издържал, като учехме, татко много държеше на нашето образование ... "Ти, с труд упорит, с упование, живота си ни посвети изцяло ..." ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.