Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с купони, той писа до Министерството и извоюва за нас още един купон ... Ами парчето от снаряд, висящо от крака му, като сувенир от фронта, обвит в собствената му кожа?! ... Като участник в боевете във Втората фаза на Втората Световна война, сързочник - телеграфист, моят баща е Кавалер на Георгиевски кръст за храброст ... Не записах всичките му истории, жалко. Ала бях удивена от умението на моя баща да вниква в характера и психиката на хората ... .......................... Помня, че бях 7-8 годишна и през есента, почти ни свършиха парите и брашното - готвехме се за училище. Уви, не беше още за прибиране царевицата, обаче трябваше. Окършихме я, обелихме я набързо ... Не съвсем изсъхнала, наронихме ...