9.09.2024 г., 17:35

За моя баща ... Из "От оня корен, горския ...", със съкращения ...

540 1 0
1 мин за четене

Баща ми, главата на  петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с купони, той писа до Министерството и извоюва за нас още един купон ... Ами парчето от снаряд, висящо от крака му, като сувенир от фронта, обвит в собствената му кожа?! ...  Като участник в боевете във Втората фаза на Втората Световна война, сързочник - телеграфист, моят баща е Кавалер на Георгиевски кръст за храброст ... Не записах всичките му истории, жалко. Ала бях удивена от умението на моя баща да вниква в характера и психиката на хората ...                                                                                                                              ..........................                                                                                                                                                                                                                                                                Помня, че бях 7-8 годишна и през есента, почти ни свършиха парите и брашното - готвехме се за училище. Уви, не беше още за прибиране царевицата, обаче трябваше. Окършихме я,  обелихме я набързо ... Не съвсем изсъхнала, наронихме царевицата. Помагаше ни и слънцето ...  А когато татко се върна от воденицата,  какъв просеник ни омеси майка и как сладичко си хапвахме, с киселото млекце. С Божия помощ, дочакахме бащината заплата ...  Но, макар трудно да ни е издържал, като учехме, татко много държеше на нашето образование ...                                                                                                                                                                                                               "Ти, с труд упорит, с упование,                                                                                                                                                                                     живота си ни посвети изцяло ..."                                                                                                                                                            ...                                                                                                                                                                                                   ДораГеорг                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...