Липсваш ми.
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
***
Имаше ли жена в живота ми? Боже, тук би трябвало да стана и да започна да се смея през сълзи. Загледах Иванина с присвити очи. Любопитсвото в нейните по-скоро се наслаждаваше на нещо, което трудно можех да уловя. Трудно ми беше да гадая с нея. Дори за миг не се притесни от това, което можеше да прочете в изражението ми. На свой ред започна да се усмихва и да ме предизвиква. Седяхме и просто се наблюдавахме. Аз – объркан до..., а тя...
– Има. – едва не се разсмях накрая.
Дяволитата й усмивка не слезе от лицето й. Защо беше така уверена?!
– И какво?! Разкажи за нея.
– Какво искаш да знаеш?
– Обича ли те? Защо не сте заедно?
– Тя е омъжена, има дете. Това устройва ли те? ...