Липсваш ми.


***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...  
***
Имаше ли жена в живота ми? Боже, тук би трябвало да стана и да започна да се смея през сълзи. Загледах Иванина с присвити очи. Любопитсвото в нейните по-скоро се наслаждаваше на нещо, което трудно можех да уловя. Трудно ми беше да гадая с нея. Дори за миг не се притесни от това, което можеше да прочете в изражението ми. На свой ред започна да се усмихва и да ме предизвиква. Седяхме и просто се наблюдавахме. Аз – объркан до..., а тя...
– Има. – едва не се разсмях накрая.
Дяволитата й усмивка не слезе от лицето й. Защо беше така уверена?!
– И какво?! Разкажи за нея.
– Какво искаш да знаеш?
– Обича ли те? Защо не сте заедно?
– Тя е омъжена, има дете. Това устройва ли те?
– Мен – не, вероятно и теб. На колко е?
– С 14 години по-голяма от теб. Скоро навърши 39.
– Уау! Тогава щом спи с теб, какво чакаш? Защо не е твоя?
– Хубав въпрос. – изместих погледа си развеселен. – А теб какво те интересува?
– Искаш ли да имаш дете? – стана сериозна.
– Да, да не би и ти да искаш?
– Точно сега не. – усмихна се широко. – Но ти си първият мъж, с когото мога да си представя нещо подобно.
Загледах я. Едва преглътнах. Или това момиче беше прекалено добро в играта си, или просто се забавляваше на мой гръб.
– Какво искаш? – попитах направо.
– Не знам. – повдигна рамене. – Не мислиш ли, че е прекалено рано, за да ти отговоря?
– Играеш ли си с мен?
– Не.
– Иванина... – въздъхнах шумно. – Прекалено си малка за мен. Знаеш, че не можем да имаме нищо повече от „това“.
– Не се напрягай. Животът поднася изненади. А ти си една голяма.
***
След като се прибрахме в хотела, тя настоя да си взема пръв душ, докато описва взетите парфюми за магазините й. Горещите струи вода ме отпуснаха. Позволих си да седя малко повече от обикновеното. Чувствах тялото си натежало от умората. Затворих очи и бавно започнах да втривам шампоана в косата си. Оставих пяната да се стича. Мислех си за безразличието на Мария. За това, че не се бе обадила и не беше писала дори само за да ме попита как съм. Вярно, че аз настоях за тишината помежду ни. Но ако тя наистина се интересуваше и държеше на мен, вероятно щеше да... ох, не ми се продължаваше. И в същото време исках да стигна до някаква яснота. Бях свикнал да имам съобщение от нея. Вече ежедневието ми бе лишено от тези вълнуващи за мен кратки моменти, в които си писахме и споделяхме за деня си. Чувствата ми бяха смесени. Не исках да имам нищо общо с нея, защото се нуждаех да се спася от това „отклонение“, но в същото време именно в този „завой“ виждах едно хубаво... продължение?! Исках да бъда мъжът до Мария. Какво и защо толкова ме теглеше към тази жена? Щях да се побъркам...
Спрях крановете. И прогоних последните си мисли. Увих кърпа около кръста си и подсуших главата си с друга.
– Много си готин. – изгледа ме Иванина.
– Кое ми е готиното? – повдигнах вежди и отминах.
– Харесва ми колко си мъжествен.
– Дефинирай.
– Просто ми харесва как изглеждаш, харесвам тялото ти и че не го епилираш. Прави те някак наистина готин. – започна да се смее.
– Защо ме гледаш така? Ще се обличам.
– Не може ли?
– Вече си ме виждала гол, няма нищо по-различно. – беше захапала крайчеца на химикалката си.
– Добре, де. Няма да те гледам, ето обръщам се.
Поклатих глава. Повечето ми неща все още седяха в сака ми. Извадих къси панталонки и тениска. Видях с полезрението си, че Иванина започва да сваля дрехите си от другата страна на леглото.
– Ще вляза за бърз душ и се връщам.
Бельото й беше в черен цвят. Не посмях да я погледна. А и може би това щеше да я заблуди, че крия интерес към нея. Не исках да й давам празни надежди.
– Има вино, може да го отвориш. Поръчах и ягоди, на масичката до прозореца са.
Умислих се. Приближих се към масичката и дръпнах пердетата. Иванина продължи към банята. Заех се с отварянето на бутилката и седнах да проверя телефона си. Нямах никакво известие от Мария. Не беше публикувала нищо ново във Facebook страницата си. Отпих от чашата и се отпуснах на стола. Прехвърлих няколко картини от близкото минало. Без да разсъждавам над тях. И Стоян, съседът ми, много се беше изненадал от „забранената“ ми афера с най-добрата приятелка на съпругата му...
След като изсуши косата си, Иванина седна вляво от мен. Прехвърли крак, с което разкри този отгоре. Беше вдигнала косата си небрежно в кок. Отпи от виното, взе ягодка и ме загледа.
– Изморен ли си? – усмихна се широко.
– Да, а ти? – затворих отново очи.
– Все още не.
– Аха.
– Харесват ли ти ягодите?
– Добри са, да.
– За нея ли си мислиш?
– Може ли да не я споменаваме? – повдигнах вежди и я стрелнах.
– Разбира се, както желаеш.
– Аз мисля да си лягам, защото... – и усетих как се настява върху мен. – Какво правиш?!
– Нищо, а ти? – пак си играеше с мен.
Гледаше ме предизвикателно. Не знаех какво се случва. Защо трябваше да се случва. И поради каква причина.
– Много ми харесваш, това е. – ръцете й обгърнаха тила ми. – Харесва ми как си поддържаш дължината на брадата. Харесва ми шампоана ти. Харесва ми това, с което се парфюмираш. Всичко, което ползваш, ми харесва. Ароматите, които съчетаваш не са натрапчиви и в същото време ти се иска да ги усещаш колкото се може по-дълго и по-близко до себе си. Знам кой парфюм ползваш. Душгелът ти е просто... ммм... – размести се за момент и ме накара да изтръпна. – ...обожавам го... – започна да слиза по врата ми с влажни целувки.
– Почакай... – смръщих вежди. – Какво изобщо правим?!
– Не знам... има ли значение?
– Май трябва да забравим за значението... – придърпах лицето й към себе си.
Вкусих нетърпеливо устните й. И пак. Потърсих езика й. Каквото и да се случеше по-нататък, щеше да е просто избавление. А избавленията с Иванина бяха разтърсващи. Почувствах потреперването й. Отново зацелува врата ми. Спуснах ръце по бедрата й и ги заголих. Кожата й беше мека и топла. Този път тя потърси устните ми. Целуваше се страхотно. Не можех да го отрека.
– Устните ти имат вкус на...
– Череша. Ползвам този балсам често.
– Харесва ми.
– Отдръпни се назад.
– Какво? Защо?!
– Ще ти духам, глупчо.
– Иванина... не е нужно всичко това.
– Трябва ли да те питам, Павеле?!
– Какво?
– Ще ме чукаш ли тази вечер?
– Аз не се чукам, Иванина.
– Добре, ще ме любиш ли?
– Не изпитвам обич към теб.
– Наречи го както искаш, ще си го вкараш ли в мен, за да затвориш устата ми?!
Тази беше откачена. Господи, колко беше откачена! Издърпах стола си назад, правейки й място. Загледах задоволството в очите й. Тези й студени очи в момента горяха. И поглъщаха и мен. Какво правеше това момиче? Как го постигаше?! Имаше нещо, което страшно ми допадаше в нея. Дали беше заради този й мръснишки изказ или езика на тялото й?
Приближи се към мен и първо ме целуна, повдигайки брадичката ми. След това клекна и ме погледна в очите. Плъзна бавно ръце под късите ми панталонки и разтри бедрата ми.
– Защо си се напрегнал така? – отново онази дяволита усмивка.
– ...не знам.
– Знаеш, че трябва да се отпуснеш. Нямаш ми доверие или?
– Не, не е това. – погледнах встрани.
– Възбуден си...
– Предполагам, че е нормално да реагирам на докосванията ти? – засмях се почти неестествено.
– Така е...
Продължи да ме докосва през боксерките ми. Вече усещах ръката й там. Движеше я леко нагоре и после надолу. Правеше го плътно и все пак внимателно. Гледаше ме през цялото време. Следеше реакциите ми. Чувствах се странно и в същото време ми беше приятно. Може би имаше нещо много извратено в цялата тази сцена. Може би поредният такъв момент помежду ни щеше да се окаже грешка. Като всички останали.
– Ще свалиш ли тениската си?
Послушах я. Пуснах я близо до стола.
– Ти си много красив, знаеш ли го? Адски ме възбужда тялото ти. Толкова си висок и едър, не изпитвам никакъв страх от теб.
– А трябва ли?
– Има мъже, които са „мили“ и „добри“, докато не те вкарат в леглото си. Ти си съвсем различен.
– Иванина, защо ми казваш всичко това?
– Констатирам просто, че си много хубав мъж. Наистина много.
– Не съм свикнал да чувам подобни неща за себе си. Но предполагам, че трябва да кажа „благодаря“?!
– Нищо не казвай, отпусни се...
Започна да обсипва с нежни целувки гърдите и корема ми, с което ме накара да настръхна. Слизаше все по-надолу, когато отмести внимателно боксерките ми и бавно засмука главичката. Изтръпнах. Ръката й държеше члена ми в основата, а другата продължаваше първо нагоре, след това встрани и плътно надолу. Вплетох пръсти в косите й. Беше повече от хубаво. И тя го усещаше. Усещаше, че ми харесва точно така и продължаваше да го прави с този темп, въпреки че с него щях да свърша по-бързо.
– Спри... – едва промълвих.
Иванина потърси устните ми нетърпеливо. Обкрачи ме. Изправих се и я понесох към леглото. Оставих я бавно и открих халата й. Останах надвесен няколко секунди над нея, възхищавайки се на тялото й. Извиваше се от желание, искаше да ме претегли към себе си. Отпуснах се внимателно и я целунах. Бедрата й ме обкрачиха. Беше нетърпелива. Аз – още повече.
– О, моля те... – устните й потрепериха. – Моля те... дълбоко...
Съгласих се, но го направих плавно.
– Остани, остани така... – присви очи.
– Боли ли те? – докоснах лицето й и се вгледах в очите й.
– Не...
– Боли те. Сигурно така ти причинявам много болка.
– Не, трябва да свикна с теб. Още малко, просто остани така. – обгърна рамената ми и ме придърпа още по-близо до себе си.
Дишаше учестено. Прегръщаше ме до себе си. Бях леко объркан. Цялата тази емоция на желание, премесено с някакво чувство на вина...
– Погледни ме. – прекъсна мислите ми. – Искам да ме гледаш в очите, докато това се случва, окей?
Търсеше ме. Търсеше ме в най-интимните моменти, които двама души можеха да споделят. Търсеше ме там, където Мария вече ме имаше и притежаваше напълно. Искаше ме, сякаш ме познаваше отдавна. Сякаш бяхме близки. Влюбени. Опознали се. Не разбирах какво точно искаше да открие там... в погледа ми. Нямах представа защо го желаеше с мен. Точно с мен. Във взаимоотношенията ни имаше толкова много въпросителни. Толкова много въпроси, нуждаещи се от отговор. Бях объркан. А можех ли да го нарека „приятно объркан“?! Не знаех кой стои отсреща ми. И все пак чувствах нещо с този „никой“. Това правеше нещата да изглеждат странни. Чувствах се привлечен и отдалечен едновременно. За първи път изпитвах такъв тип комбинация. И нямах време да мисля. Да осмисля всичко, което ми се случваше.
Тази жена ме караше да се чувствам по един нов за мен начин. Сякаш в този „път“ имаше нещо много свежо. Неангажиращо. Сякаш „леко“. Като перце. Като без предварителен план. Уговорка. И нужда всичко да бъде ясно в следващия миг.

Беше ли възможно една напълно непозната да ме кара да се чувствам толкова добре, правейки го с нея?!
Беше ли „истинска“ тази непозната в намеренията си към мен?...


Следва продължение...