Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. – дори сам не си повярвах.
– Забави се.
– Не исках да те събудя, извинявай. Влизам за душ.
В един момент се почувствах толкова виновен. Виновен спрямо Иванина. Как изобщо смеех да вляза в същата стая и да спя до нея, след като целунах друга жена... Не се чувствах добре от постъпката си. Това не биваше да се случва. За първи път приех случилото се като грешка. Може би беше по-добре да не разсъждавам в това състояние. Повдигаше ми се. От всичко. Спомних си как Борислав демонстрираше величието си. Думите му бяха просто... Все повече се чудех как Мария продължаваше да бъде с такъв човек. Изборът беше неин. Дали пък не трябваше да го уважа?
Иванина ми беше извадила дрехи. Останах изненадан, опита ...