Зад реалността
Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той ревниво пазеше тайната си за Иносън. С него буквално се прераждаше. Слагаше магическото бяло хапченце под езика, лежейки на гръб. А то се стапяше и сякаш амброзия потичаше из тялото му. Изведнъж го обземаше странна и свръхясна будност. Пред очите му изникваше подковообразната порта, която подобно Сезам се открехваше. Един коридор изцяло в бяло, с гладки и полирани стени, го подканяше да тръгне по него. И той тръгваше, а по пътя се смаляваше като Карик и Валя, за да попадне в света на Шепотите. Те се лееха от самите стени. Просмукваха се през тях в някаква нескончаема осмоза и го примамваха, както сирените са примамвали Одисей. И там - в дъното на самия коридор, имаше завой, след който срещаше Нея. Една грациозна и неземна жена, гледаща го с неимоверна топлота. Чисто телепатично го приканваше да спре и се отпусне в скута й, а ръцете й, по които играеха златни зайчета, го милваха продължително, докато се унесе. Извънземната го зареждаше със силактан - умиротворяваща и изцеляваща енергия, която преминаваше през тялото като през празно пространство и се настаняваше в душата му. Виждаше тази своя душа как се люлее в безтегловност на около 30 сантиметра вертикално над главата му и сякаш се раздвояваше от гледката. Единствено мъчително бе завръщането. Налагаше се да мине през друг коридор - изцяло сив. Една масивна врата мудно се отваряше, за да му стори път и тогава попадаше в Залата на свещниците. Безбройно много огромни свещници, наредени един в друг вертикално. И на всеки техен хоризонтален диск, създаващ илюзията за прешлен в хипнотичен гигантски гръбначен стълб, се бяха разположили телосите - същества с три изпъкнали, абсолютно черни очи. Той прелиташе нагоре покрай тях, а те съскаха срещу него и дъхът им го пареше, докато димът от свещниците се превръщаше в мъгла, сред която летеше, мъчейки се да намери отвор в безкрайно отдалечения купол на Залата. После се събуждаше, но чувството, че е преживял нещо наяве не го напускаше. До следващия Иносън, от който отчаяно се нуждаеше имаше още време, но дори и ужасяващите телоси не можеха да го разколебаят в решителността му да се срещне пак с Извънземната.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ех, де да можеше с едно хапче и хоп щастието да каца на рамото... То и сега има разни хапчета, но те вървят или с диагнозата или с абстиненцията. Но в сънищата, както красиво си го нарисувал всичко е възможно...
-
Потръпвам ...
Чувството, че си преживял нещо наяве след четенето .... дълго не напуска ... -
Къде е това вълшебно хапче? Какво ли не правят хората за удоволствия! Но връщането в реалността винаги се заплаща на много висока цена! Прекрасен разказ!!! Поздравления!
-
Красиви усещания и "свръхясна будност", която фино открехва сетивата. Почитания!
-
Едно е да се живее в общество болно от амбициите на оглозгани души,сред лицемерие, алчност и фалшиви новини-свят в който опитваме да оценяваме.
И друго е да избягаш в една желана,макар нереална действителност...
Но веднага си задавам въпроса:нима психотропните вещества не водят до тежки лични драми и неминуеми фатални последици?!
Като че ли светът иска да избяга от себе си...
Браво, Мисана!
Колко много надлежни въпроси намирам в този разказ и какви отговори всеки от нас трябва да открие,за да срещне любовта. -
А в буден режим дали го има това интересно състояние? Шегувам се, но кой знае... Както винаги си написал интересен разказ и сигурно е хубаво всеки да си има по един такъв извънземен, който да му дава силактант. Или като се замисля май си е по- добре да нямаме, че кой знае...
Поздравления , Младен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Извънземната
как да не се наслади човек на фантазиите ти?
Честно да ти кажа не ми се искаше да свършва този разказ. Пределно ми е ясно,че основното е пораждането на зависимостта, но има и други нюанси...
Пиши още,Младене, ние ще четем!