Зад реалността
Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той ревниво пазеше тайната си за Иносън. С него буквално се прераждаше. Слагаше магическото бяло хапченце под езика, лежейки на гръб. А то се стапяше и сякаш амброзия потичаше из тялото му. Изведнъж го обземаше странна и свръхясна будност. Пред очите му изникваше подковообразната порта, която подобно Сезам се открехваше. Един коридор изцяло в бяло, с гладки и полирани стени, го подканяше да тръгне по него. И той тръгваше, а по пътя се смаляваше като Карик и Валя, за да попадне в света на Шепотите. Те се лееха от самите стени. Просмукваха се през тях в някаква нескончаема осмоза и го примамваха, както сирените са примамвали Одисей. И там - в дъното на самия коридор, имаше завой, след който срещаше Нея. Една грациозна и неземна жена, гледаща го с неимоверна топлота. Чисто телепатично го приканваше да спре и се отпусне в скута й, а ръцете й, по които играеха златни зайчета, го милваха продължително, докато се унесе. Извънземната го зареждаше със силактан - умиротворяваща и изцеляваща енергия, която преминаваше през тялото като през празно пространство и се настаняваше в душата му. Виждаше тази своя душа как се люлее в безтегловност на около 30 сантиметра вертикално над главата му и сякаш се раздвояваше от гледката. Единствено мъчително бе завръщането. Налагаше се да мине през друг коридор - изцяло сив. Една масивна врата мудно се отваряше, за да му стори път и тогава попадаше в Залата на свещниците. Безбройно много огромни свещници, наредени един в друг вертикално. И на всеки техен хоризонтален диск, създаващ илюзията за прешлен в хипнотичен гигантски гръбначен стълб, се бяха разположили телосите - същества с три изпъкнали, абсолютно черни очи. Той прелиташе нагоре покрай тях, а те съскаха срещу него и дъхът им го пареше, докато димът от свещниците се превръщаше в мъгла, сред която летеше, мъчейки се да намери отвор в безкрайно отдалечения купол на Залата. После се събуждаше, но чувството, че е преживял нещо наяве не го напускаше. До следващия Иносън, от който отчаяно се нуждаеше имаше още време, но дори и ужасяващите телоси не можеха да го разколебаят в решителността му да се срещне пак с Извънземната.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
света на Шепотите.,,,
Извънземната
как да не се наслади човек на фантазиите ти?
Честно да ти кажа не ми се искаше да свършва този разказ. Пределно ми е ясно,че основното е пораждането на зависимостта, но има и други нюанси...
Пиши още,Младене, ние ще четем! -
Ех, де да можеше с едно хапче и хоп щастието да каца на рамото... То и сега има разни хапчета, но те вървят или с диагнозата или с абстиненцията. Но в сънищата, както красиво си го нарисувал всичко е възможно...
-
Потръпвам ...
Чувството, че си преживял нещо наяве след четенето .... дълго не напуска ... -
Къде е това вълшебно хапче? Какво ли не правят хората за удоволствия! Но връщането в реалността винаги се заплаща на много висока цена! Прекрасен разказ!!! Поздравления!
-
Красиви усещания и "свръхясна будност", която фино открехва сетивата. Почитания!
-
Едно е да се живее в общество болно от амбициите на оглозгани души,сред лицемерие, алчност и фалшиви новини-свят в който опитваме да оценяваме.
И друго е да избягаш в една желана,макар нереална действителност...
Но веднага си задавам въпроса:нима психотропните вещества не водят до тежки лични драми и неминуеми фатални последици?!
Като че ли светът иска да избяга от себе си...
Браво, Мисана!
Колко много надлежни въпроси намирам в този разказ и какви отговори всеки от нас трябва да открие,за да срещне любовта. -
А в буден режим дали го има това интересно състояние? Шегувам се, но кой знае... Както винаги си написал интересен разказ и сигурно е хубаво всеки да си има по един такъв извънземен, който да му дава силактант. Или като се замисля май си е по- добре да нямаме, че кой знае...
Поздравления , Младен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те сърдечно и поставям произведението ти в любими, Приятелю скъп!