3 may 2020, 15:12  

Записки от подземието на шестия етаж - 14.

  Prosa » Otros
690 2 9
1 мин за четене

А генерал Майтапчийски си заминава. Не, засега НОЩ-ният клуб на погребалните агенти съществува. Но му отнеха мазохистично-садистичните забавления сутрин /че и вечер/ върху нервите на хората…

Употребен, омърсен и изхвърлен… Както всяка пачавра.

хххх

С типичната си последователност и логичност, НОЩ-ниците – барабар с Хай Буй начело, заеха неделното време от 8 до 12 часа.

Бе, за него е ясно – няма едни женски гащи у дома си, рече, скучае, чуди се какво да прави. Ама другите нямат ли си работа?

Щото ние имаме и…

И бяхме наказани с монолог на ослепения Полифем, с гарнитура мисирките… Любимият на тълпата водач Прани гащи…

хххх

На която пресконференция речта му – не казвам „мисълта“, не искам да лъжа – речта му беше като пикаене на пиян. Бурни потоци, кривене във всички посоки, бясна пяна, опити да опръска околните, никаква точност /тоалетната чиния остава недосегаема/, обилно подмокряне на обувките… И горделивият стил „Булгар, булгар“…

Както винаги…

хххх

А цените не само се катерят, ами и рипат.

И ще слушаме как сме спасени от вируса, обаче…

Обаче – гладът… Щото безработицата нараства като надигащо се цунами…

А и за вирусите не бива да сме успокоени. Испанският грип отпреди век е бил на две вълни. Втората е именно смъртоносната…

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...