21 abr 2024, 13:14

Заради живота

  Prosa » Relatos
925 7 10
1 мин за четене

  Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.

  Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и бе осъзнал онзи миг, който идва неканен с последния тласък на сърцето...Ако тачеше даровете на живота повече от скърбите му...

  Лекарят вдигна очи от листа. После някак трудно му се усмихна.

 Толкова много му бе казал днес човекът в бяла престилка, толкова известни и банални неща...Нужно бе само да уважи волята на болното му тяло и шепотът на единственото, което коварството на болестта не бе превзело...

  На непотребното сърце в проядената му плът, което трябваше да живее...

И искаше да остане. Някъде, заради някой... Заради силата на живота и самия него.

   - Подпишете, тук.

  Никога през дните си не бе чувствал подобна увереност. 

 Лекарят въздъхна с усилие:

  - Малко са хората като Вас...

  Сложи химикалката върху листа и погледът му невиждащо се спусна по бялата престилка на мъжа. Толкова бяла, че сякаш бе взета от другаде, от онзи паралелен свят на надеждата, която не умира с човек...Като душата.

  Само един подпис...Няколко трепвания на ръката, а...

  Извърна поглед и се загледа през отворения прозорец.

 Отвън вятърът немирно разклати почти невидимата паяжина на стъклото.

  Паяжина! Колко ли пъти не се бе замислял и бе попадал в лепкавата прегръдка на стремежа за притежание, бе подписвал договори дори и с нечестивия, предавайки човешкото...  Заради онази глупост, която никога не бе разбирала красотата на преходността...   Колко ли пъти бе правил грешните стъпки в нивата на живота си, оплетен

 от лъскавата и безумност?!

  Понечи да става и усети слабостта в краката си...

  После се строполи, а пулсът му заехтя в гърлото като смъртна камбана.

 

   - Мамо!- погледна я момченцето.- Защо плачеш? Кой е този чичко от снимката?

   Младата жена изтри сълзите си, долепи главицата на детето до полите си и прошепна:

  - Моят спасител е, чедо...Нашият спасител. Заради него са сълзите ми...  Заради живото човешко сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявай, Мини...Изпуснала съм коментара ти.
    Благодаря ти!🍀
  • Всеки ред попи дълбоко в душата ми, Ивита! Благословена да си! Светли празници!
  • Благодаря Ви!
  • Талантливке!
  • Оптимистичната проекция на добротата спасява живота.
    Добронамерените в нашата страна ще бъдат все повече.
    Чудесен изказ при водене на повествованието.
    Поздравления,🙏Ивита!

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...