Apr 21, 2024, 1:14 PM

Заради живота 

  Prose » Narratives
251 6 13
1 мин reading

  Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.

  Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и бе осъзнал онзи миг, който идва неканен с последния тласък на сърцето...Ако тачеше даровете на живота повече от скърбите му...

  Лекарят вдигна очи от листа. После някак трудно му се усмихна.

 Толкова много му бе казал днес човекът в бяла престилка, толкова известни и банални неща...Нужно бе само да уважи волята на болното му тяло и шепотът на единственото, което коварството на болестта не бе превзело...

  На непотребното сърце в проядената му плът, което трябваше да живее...

И искаше да остане. Някъде, заради някой... Заради силата на живота и самия него.

   - Подпишете, тук.

  Никога през дните си не бе чувствал подобна увереност. 

 Лекарят въздъхна с усилие:

  - Малко са хората като Вас...

  Сложи химикалката върху листа и погледът му невиждащо се спусна по бялата престилка на мъжа. Толкова бяла, че сякаш бе взета от другаде, от онзи паралелен свят на надеждата, която не умира с човек...Като душата.

  Само един подпис...Няколко трепвания на ръката, а...

  Извърна поглед и се загледа през отворения прозорец.

 Отвън вятърът немирно разклати почти невидимата паяжина на стъклото.

  Паяжина! Колко ли пъти не се бе замислял и бе попадал в лепкавата прегръдка на стремежа за притежание, бе подписвал договори дори и с нечестивия, предавайки човешкото...  Заради онази глупост, която никога не бе разбирала красотата на преходността...   Колко ли пъти бе правил грешните стъпки в нивата на живота си, оплетен

 от лъскавата и безумност?!

  Понечи да става и усети слабостта в краката си...

  После се строполи, а пулсът му заехтя в гърлото като смъртна камбана.

 

   - Мамо!- погледна я момченцето.- Защо плачеш? Кой е този чичко от снимката?

   Младата жена изтри сълзите си, долепи главицата на детето до полите си и прошепна:

  - Моят спасител е, чедо...Нашият спасител. Заради него са сълзите ми...  Заради живото човешко сърце.

© Ивита All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Извинявай, Мини...Изпуснала съм коментара ти.
    Благодаря ти!🍀
  • Всеки ред попи дълбоко в душата ми, Ивита! Благословена да си! Светли празници!
  • Благодаря Ви!
  • Талантливке!
  • Хубав и силен разказ, Иви!
    Поздравления!!!
  • Оптимистичната проекция на добротата спасява живота.
    Добронамерените в нашата страна ще бъдат все повече.
    Чудесен изказ при водене на повествованието.
    Поздравления,🙏Ивита!
  • Извинявай за грешката. Разказ от сърцето, за сърцето. ❤️
  • Наистина въздействащ разказ. Разказ за то сърцето, за сърцето.
  • Благодаря ти, Маестро!❤️
    Оцелява само животът, надмогнал преходността ни.
  • Понякога сърцето оцелява по наистина удивителен начин, за да спаси нечий друг живот.
    Великолепно пишеш, Иви. Вълнуваш със словото си!
  • Пепи!❤️
    Благодаря, Злате!🍀
  • „Заради живото човешко сърце“! Поздравления, Иви! Една минута четене, а сърцето бие като лудо! Благодаря за силното въздействие!
  • ❤️
Random works
: ??:??