16 mar 2011, 23:08

Защо ли? 

  Prosa » Otros
1524 0 28
2 мин за четене
-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят изкопаните камъни на определеното място, взеха небрежно да ги мятат встрани. Пазачът побесня и скоро натъпка карцера с „гадове”. Но те сякаш това и чакаха. В зимната нощ човек, ако останеше сам, би умрял от студ в мократа дупка, а повече хора някак биха могли да се постоплят и да оцелеят. И ето – сега осъдените обикаляха в кръг, подтичваха, а когато се изморяха, се нареждаха един до друг или лягаха, плътно долепени – за кратка почивка, а след това пак продължаваха да се движат и така, докато наказанието свърши. Топлеха се с дъха си, с телата си, с човещината си...
Банкерът си спомни, че това се повтаряше по две-три денонощия, всеки месец, през дългите години, които прекара в Белене. Пазачит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??