Защо ли?
-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят изкопаните камъни на определеното място, взеха небрежно да ги мятат встрани. Пазачът побесня и скоро натъпка карцера с „гадове”. Но те сякаш това и чакаха. В зимната нощ човек, ако останеше сам, би умрял от студ в мократа дупка, а повече хора някак биха могли да се постоплят и да оцелеят. И ето – сега осъдените обикаляха в кръг, подтичваха, а когато се изморяха, се нареждаха един до друг или лягаха, плътно долепени – за кратка почивка, а след това пак продължаваха да се движат и така, докато наказанието свърши. Топлеха се с дъха си, с телата си, с човещината си...
Банкерът си спомни, че това се повтаряше по две-три денонощия, всеки месец, през дългите години, които прекара в Белене. Пазачите винаги се обръщаха към него с „гад” или „свиня”, приятелите му също за тях бяха „гадове” или „свине”. През цялото време само веднъж ги нарекоха „другари”. Тогава река Дунав беше замръзнала. Ледоходът бе стегнал острова и скърцайки, нервно го дъвчеше между чудовищните си зъби. Една по-мека утрин всичко плувна, водата застрашително се покачи, сякаш адът окончателно искаше да превземе Белене. Сушата бе дотолкова намаляла, че затворниците и пазачите трябваше да стоят плътно един до друг и заедно да изгребват водата от помещенията. За стихията нямаше привилегировани – тя не различаваше комунисти, земеделци, анархисти, монархисти, нито буржоа, нито империалисти. Точно тогава пазачът, който довчера крещеше на банкера, наричаше го „мръсна буржоазна гад” и редовно го затваряше в карцера, сега се обърна към него с „другарю” и дори най-учтиво го помоли да помогне, за да се избавят. Беше осъзнал, че сега всички са „на един хал”.
Защо ли днес, след като разбрах за ужасяващите последици от най-голямото земетресение в Япония, си спомних тъкмо тази история, разказана ми много отдавна от бивш затворник в Белене? Защо ли?
© Росица Танчева All rights reserved.
