Защо ли?
-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят изкопаните камъни на определеното място, взеха небрежно да ги мятат встрани. Пазачът побесня и скоро натъпка карцера с „гадове”. Но те сякаш това и чакаха. В зимната нощ човек, ако останеше сам, би умрял от студ в мократа дупка, а повече хора някак биха могли да се постоплят и да оцелеят. И ето – сега осъдените обикаляха в кръг, подтичваха, а когато се изморяха, се нареждаха един до друг или лягаха, плътно долепени – за кратка почивка, а след това пак продължаваха да се движат и така, докато наказанието свърши. Топлеха се с дъха си, с телата си, с човещината си...
Банкерът си спомни, че това се повтаряше по две-три денонощия, всеки месец, през дългите години, които прекара в Белене. Пазачите винаги се обръщаха към него с „гад” или „свиня”, приятелите му също за тях бяха „гадове” или „свине”. През цялото време само веднъж ги нарекоха „другари”. Тогава река Дунав беше замръзнала. Ледоходът бе стегнал острова и скърцайки, нервно го дъвчеше между чудовищните си зъби. Една по-мека утрин всичко плувна, водата застрашително се покачи, сякаш адът окончателно искаше да превземе Белене. Сушата бе дотолкова намаляла, че затворниците и пазачите трябваше да стоят плътно един до друг и заедно да изгребват водата от помещенията. За стихията нямаше привилегировани – тя не различаваше комунисти, земеделци, анархисти, монархисти, нито буржоа, нито империалисти. Точно тогава пазачът, който довчера крещеше на банкера, наричаше го „мръсна буржоазна гад” и редовно го затваряше в карцера, сега се обърна към него с „другарю” и дори най-учтиво го помоли да помогне, за да се избавят. Беше осъзнал, че сега всички са „на един хал”.
Защо ли днес, след като разбрах за ужасяващите последици от най-голямото земетресение в Япония, си спомних тъкмо тази история, разказана ми много отдавна от бивш затворник в Белене? Защо ли?
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дочка, благодаря ти и за коментара по повод разказа ми "Защо ли?" !
-
Добротата няма цвят и партийна принадлежност...За жалост хора много, човеци малко...Човеци малко-човещина още по-малко...Може би бедствията ни се спускат и за това да акумулират човещина.
-
Може и така да е, Пепи. Благодаря за отзива!
-
Всеки носи човешкото у себе си,но някъде по пътя го губим,под натиска на многобройните обстоятелства...Все си мисля,че просто сме в кофти период и ще дойде неговият край
-
Сеси и Ради, благодаря ви за отзивите!
-
Много мъдър текст, Роси. С дълбока истина
-
Стихията не прави наистина разлика! Много добър разказ! Поздрави!
-
Щом повдига въпроси, то от разказа ми има смисъл, а това е удовлетворение за мен. Благодаря, Вилдан!
-
И мен ме замисли, Роси!
-
Така е, Борис. Благодаря за отзива!
-
Когато те предадат своите е най-трудно да се бориш!
-
Най-трудното е да се запази духовната чистота, "човечността, с която идваме", както чудесно се изразяваш, Петя. Устройствена система на обществото, в която всеки човек да бъде ценен, като рядко цвете, да живее достойно, уважавайки и другите - утопия ли е едно такова общество?
Петя, Стефка и Татяна, благодаря ви за отзивите! -
Защо, Роси...бъркаш толкова дълвоко в душите ни?! Да се осъзнаем! Прегръдка
-
Чудно нещо е човешката природа. Трудно и бавно се променя. Може би нещастията, които ни сполетяват са за това, ако можем поне мъниичко да се променим към добро. Благодаря за замислящия разказ.
-
Защо ли губим човечността, с която идваме? Оплетени в режими и диктатури, религиозни,политически и социални стълкновения,личностни войни, борби за власт, се овълчваме...И като с клещи стискаме това парче от историята, което мислим, че е наше...
А щом самата държава създава работнически лагер за превъзпитание, значи нещо не е наред в самата и система... -
Така е, Лили. Благодаря за отзива!
-
Прав сте, Hercule. Допълвате въпроса ми и го развивате задълбочено.
А на японците се възхищавам. Те ни дават много добър урок - по чест и достойнство, учат ни с делата и поведението си как човекът винаги да бъде горд Човек.
Николина и Христо, благодаря ви за отзивите!
-
Да, ЗАЩО? Това е въпросът, който така и не получава верния отговор, въпреки че точно от него от векове е зависело не само благосъстоянието, а и самото съществуване на държавата България. Но има и още един въпрос: ДОКОГА?
Докога ще съществува тази разорителна, в широкоспектърен смисъл, конфронтация, която отключва най-негативните страни в човешкия характер и съсипва всичко по пътя си – политика, икономика, нраственост… всичко. И кой е потърпевшия? И защо?
Eia, съвсем основователно споменавате страхотната катастрофа връхлетяла Япония, но даже и при това трагично положение, хората там са организирани, помагат си един друг, да не говорим, че за мародерства, безразличие и други подобни негативи при тях изобщо не може да се говори.
Що се отнася до разказа за банкера, спокойно можехте да изброите и редица други зверства, от българи срещу българи, но не прочетени само от една страница, защото преди нея има и други.
-
чуден, разказбраво
-
Благодаря за отзива, Стефан! Целта на този разказ е да подтиква към размисъл по най-важните въпроси, на които човечеството отдавна търси отговор.
-
Много въпроси повдига разказът ти...
-
Благодаря, Плами! Подготвителните работи по издаването на романа "Осъзнаване" вече са в напреднала фаза, както и тези - по издаването на сборника ми с разкази под заглавие "Родни фрески, хуморески и други трЕски". Предговорът на романа написа литературният критик Георги Цанков, а на разказите - Петър Софрониев.
Обещала съм, че ще подаря книжки на приятелите си от "Откровения". Ще обявя, когато бъдат издадени и всеки, изпратил ми адреса си, ще получи моите книжки. Впоследствие тук ще публикувам още няколко откъса от романа, но не всички. Поздрави, Плами! -
Поздрав, Роси, за активната ти гражданска позиция! Но какво стана с романа "Осъзнаване"? Надявам се, че ще публикуваш тук и останалите глави!
-
Ивон, Силвия, Огнян, Веска и Весислава, благодаря ви за отзивите!
-
Опитвам се да напиша коментар, но не мога. Струва ми се редно отговорът на твоето "Защо?" да остане за всеки, прочел твоите размисли.
-
Хубаво написано...правдиво.
Ние и без земетресения можем да се затрием - само ни дай идеи и партии
Поздрави, Роси! -
Защо ли!? Поздравления Роси!
-
Замислящ разказ за преходността на нещата и житейските истини! С поздрави, Роси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
