19 feb 2017, 12:04

Здравей!

  Prosa » Otros
769 0 0
2 мин за четене

Здравей! - Здрасти, аз съм сянката, която минава през живота ти. Само за малко. Виждаш ме как нагло стоя и наблюдавам чертите ти, запаметявам образа ти, докато се движиш, в готовност да го взема за собствените си цели. Харесва ми усмивката ти, пръстите ти, харесват ми ръцете ти и начина, по който качваш краката си на масата, за да ме впечатлиш. Механизмът в теб се събужда, за да ме приветства, за да нахрани очите ми. Виждал си ме и преди, харесваш ме, аз съм вид същество, което ти се иска да опознаеш. Понякога забравяш лицето ми, но точно тогава го виждаш отново и закопняваш за начина, по който те карам да се чувстваш. Перфектен. Изумителен във собствената си кожа, без да си подтикнат от фактите в течен или насипен вариант. Сега ти си себе си и искаш да ми се покажеш повече от всичко, да ми покажеш кой си. Знам, че го искаш, виждам го в очите ти, които блестят около тъмното си очертание. Изгарят независимо от цвета си, ти искаш да ме впечатлиш, да ме изумиш, точно сега знаеш, че повече от всякога имаш какво да покажеш. Страх ли те е - не. Точно сега си най-смел и безразсъден от когато и да е било в живота ти. Искам тези черти, искам тази малка съвършеност в теб, която ме е привлякла, точно на момента я искам за себе си. Естета вижда красота и в най-болният мозък, наркомана вижда розов момент в думата дрога. Може би ме познаваш, а може би току що си разтърсил ръката ми в запознанство, може би си ме виждал и преди, а може би дори и сега не ме виждаш. Момента винаги е един и същ. Ти и аз. Измежду останалите. Знам, че наблюдаваш с ъгъла на окото си как те гледам, знам, че виждаш как стоя и се усмихвам или димът излиза измежду устните ми и се опитвам като художник да преначертая всяка извивка в тялото ти, за да ги запомня и пресъздам после. За да живея с тях. Съвсем внимателно и коварно те побутвам към света на сенките, които не виждаш. Оглеждам те, притесняваш ли се вече. Опитваш ли да се скриеш? Наистина ли се опитваш? Виждаш и балончето на дъвката ми, виждаш и че не ми пука. Искам да взема това от теб и ще го взема, ще го притежавам докато ми харесва да го използвам или да си го спомням.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нероден Никогав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...