Feb 19, 2017, 12:04 PM

Здравей!

  Prose » Others
771 0 0
2 min reading

Здравей! - Здрасти, аз съм сянката, която минава през живота ти. Само за малко. Виждаш ме как нагло стоя и наблюдавам чертите ти, запаметявам образа ти, докато се движиш, в готовност да го взема за собствените си цели. Харесва ми усмивката ти, пръстите ти, харесват ми ръцете ти и начина, по който качваш краката си на масата, за да ме впечатлиш. Механизмът в теб се събужда, за да ме приветства, за да нахрани очите ми. Виждал си ме и преди, харесваш ме, аз съм вид същество, което ти се иска да опознаеш. Понякога забравяш лицето ми, но точно тогава го виждаш отново и закопняваш за начина, по който те карам да се чувстваш. Перфектен. Изумителен във собствената си кожа, без да си подтикнат от фактите в течен или насипен вариант. Сега ти си себе си и искаш да ми се покажеш повече от всичко, да ми покажеш кой си. Знам, че го искаш, виждам го в очите ти, които блестят около тъмното си очертание. Изгарят независимо от цвета си, ти искаш да ме впечатлиш, да ме изумиш, точно сега знаеш, че повече от всякога имаш какво да покажеш. Страх ли те е - не. Точно сега си най-смел и безразсъден от когато и да е било в живота ти. Искам тези черти, искам тази малка съвършеност в теб, която ме е привлякла, точно на момента я искам за себе си. Естета вижда красота и в най-болният мозък, наркомана вижда розов момент в думата дрога. Може би ме познаваш, а може би току що си разтърсил ръката ми в запознанство, може би си ме виждал и преди, а може би дори и сега не ме виждаш. Момента винаги е един и същ. Ти и аз. Измежду останалите. Знам, че наблюдаваш с ъгъла на окото си как те гледам, знам, че виждаш как стоя и се усмихвам или димът излиза измежду устните ми и се опитвам като художник да преначертая всяка извивка в тялото ти, за да ги запомня и пресъздам после. За да живея с тях. Съвсем внимателно и коварно те побутвам към света на сенките, които не виждаш. Оглеждам те, притесняваш ли се вече. Опитваш ли да се скриеш? Наистина ли се опитваш? Виждаш и балончето на дъвката ми, виждаш и че не ми пука. Искам да взема това от теб и ще го взема, ще го притежавам докато ми харесва да го използвам или да си го спомням.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нероден Никогав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...