19.02.2017 г., 12:04

Здравей!

774 0 0
2 мин за четене

Здравей! - Здрасти, аз съм сянката, която минава през живота ти. Само за малко. Виждаш ме как нагло стоя и наблюдавам чертите ти, запаметявам образа ти, докато се движиш, в готовност да го взема за собствените си цели. Харесва ми усмивката ти, пръстите ти, харесват ми ръцете ти и начина, по който качваш краката си на масата, за да ме впечатлиш. Механизмът в теб се събужда, за да ме приветства, за да нахрани очите ми. Виждал си ме и преди, харесваш ме, аз съм вид същество, което ти се иска да опознаеш. Понякога забравяш лицето ми, но точно тогава го виждаш отново и закопняваш за начина, по който те карам да се чувстваш. Перфектен. Изумителен във собствената си кожа, без да си подтикнат от фактите в течен или насипен вариант. Сега ти си себе си и искаш да ми се покажеш повече от всичко, да ми покажеш кой си. Знам, че го искаш, виждам го в очите ти, които блестят около тъмното си очертание. Изгарят независимо от цвета си, ти искаш да ме впечатлиш, да ме изумиш, точно сега знаеш, че повече от всякога имаш какво да покажеш. Страх ли те е - не. Точно сега си най-смел и безразсъден от когато и да е било в живота ти. Искам тези черти, искам тази малка съвършеност в теб, която ме е привлякла, точно на момента я искам за себе си. Естета вижда красота и в най-болният мозък, наркомана вижда розов момент в думата дрога. Може би ме познаваш, а може би току що си разтърсил ръката ми в запознанство, може би си ме виждал и преди, а може би дори и сега не ме виждаш. Момента винаги е един и същ. Ти и аз. Измежду останалите. Знам, че наблюдаваш с ъгъла на окото си как те гледам, знам, че виждаш как стоя и се усмихвам или димът излиза измежду устните ми и се опитвам като художник да преначертая всяка извивка в тялото ти, за да ги запомня и пресъздам после. За да живея с тях. Съвсем внимателно и коварно те побутвам към света на сенките, които не виждаш. Оглеждам те, притесняваш ли се вече. Опитваш ли да се скриеш? Наистина ли се опитваш? Виждаш и балончето на дъвката ми, виждаш и че не ми пука. Искам да взема това от теб и ще го взема, ще го притежавам докато ми харесва да го използвам или да си го спомням.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нероден Никогав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...