19.02.2017 г., 12:04

Здравей!

773 0 0
2 мин за четене

Здравей! - Здрасти, аз съм сянката, която минава през живота ти. Само за малко. Виждаш ме как нагло стоя и наблюдавам чертите ти, запаметявам образа ти, докато се движиш, в готовност да го взема за собствените си цели. Харесва ми усмивката ти, пръстите ти, харесват ми ръцете ти и начина, по който качваш краката си на масата, за да ме впечатлиш. Механизмът в теб се събужда, за да ме приветства, за да нахрани очите ми. Виждал си ме и преди, харесваш ме, аз съм вид същество, което ти се иска да опознаеш. Понякога забравяш лицето ми, но точно тогава го виждаш отново и закопняваш за начина, по който те карам да се чувстваш. Перфектен. Изумителен във собствената си кожа, без да си подтикнат от фактите в течен или насипен вариант. Сега ти си себе си и искаш да ми се покажеш повече от всичко, да ми покажеш кой си. Знам, че го искаш, виждам го в очите ти, които блестят около тъмното си очертание. Изгарят независимо от цвета си, ти искаш да ме впечатлиш, да ме изумиш, точно сега знаеш, че повече от всякога имаш какво да покажеш. Страх ли те е - не. Точно сега си най-смел и безразсъден от когато и да е било в живота ти. Искам тези черти, искам тази малка съвършеност в теб, която ме е привлякла, точно на момента я искам за себе си. Естета вижда красота и в най-болният мозък, наркомана вижда розов момент в думата дрога. Може би ме познаваш, а може би току що си разтърсил ръката ми в запознанство, може би си ме виждал и преди, а може би дори и сега не ме виждаш. Момента винаги е един и същ. Ти и аз. Измежду останалите. Знам, че наблюдаваш с ъгъла на окото си как те гледам, знам, че виждаш как стоя и се усмихвам или димът излиза измежду устните ми и се опитвам като художник да преначертая всяка извивка в тялото ти, за да ги запомня и пресъздам после. За да живея с тях. Съвсем внимателно и коварно те побутвам към света на сенките, които не виждаш. Оглеждам те, притесняваш ли се вече. Опитваш ли да се скриеш? Наистина ли се опитваш? Виждаш и балончето на дъвката ми, виждаш и че не ми пука. Искам да взема това от теб и ще го взема, ще го притежавам докато ми харесва да го използвам или да си го спомням.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нероден Никогав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...