Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Живи сенки - четвърта част 🇧🇬

Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...

РосиДимова

Prosa

458 7 16

Бъгословие 🇧🇬

Религия Бога до човек снижава,
но вяра човека до Бог възвишава.
Възможно е ангел под себеприкритие,
ала не и демон без саморазкритие.
Всевишен е животът, понеже е единствен вид негентропия.

Стефанин

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

296

Я не сакам да съм добре... 🇧🇬

Няма друго животно като човека, което умишлено да си докарва страдание и без да е мазохист, само и само за да причини страдание другиму!

palenka

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica

372 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10 🇧🇬

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

271

Новата номенклатура 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...

exuded

Prosa

513 4 24

Да го съжалиш 🇧🇬

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...

PetarStoyanov

Prosa » De humor, Otros

467 1 17

Пунтоации 🇧🇬

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.

Стефанин

Prosa

279 2

Тъпоъгълник 🇧🇬

Любовният триъгълник е единственият триъгълник с повече от един тъп ъгъл! 😜

palenka

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

425 4 16

Живи сенки - трета част 🇧🇬

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...

РосиДимова

Prosa

424 6 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9 🇧🇬

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

274

Победата на светлината 🇧🇬

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...

Andriana99

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños

451

Сам Лаури - Рицарят на облаците 🇧🇬

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...

vega666

Prosa

386 13 6

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8 🇧🇬

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

311

Вратата на балкона 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...

exuded

Prosa » Otros

322 3

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...

РосиДимова

Prosa » Relatos

517 5 14

Миниатюри с.2 еп.1 🇧🇬

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...

ЖивкоДелчев

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

336 1 3

Не се взирай в мрака 🇧🇬

I. Ароматът на идилията
Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

281

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7 🇧🇬

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

306

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...

РосиДимова

Prosa » Relatos

531 5 16

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...

Algol

Prosa » Otros

245

Тайната в Господните притчи 🇧🇬

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...

smelo_sarce

Prosa » Otros

360 2 2

18+ Вицове за страст, еротика... и още нещо 🇧🇬

1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...

mislitel

Prosa » De humor, Erótica

339

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6 🇧🇬

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

225

Писмата, градът 🇧🇬

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...

marathon

Prosa » Relatos

277

За човечността ... 🇧🇬

Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...

dorageorg

Prosa

388 1 10

Огънят на моите чувства 🇧🇬

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...

yotovava

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

404 1 9

Парче от апокриф 🇧🇬

Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .

Стефанин

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

300

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5 🇧🇬

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

273

Страна 🇧🇬

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Prosa » Relatos

379 2

За 'малките камъчета' ... 🇧🇬

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...

dorageorg

Prosa

364 4 15

Елегично 4 🇧🇬

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...

PetarStoyanov

Prosa » Relatos, Otros

388 4

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4 🇧🇬

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

243

Миш Маш 25 Непознатият ИИ 🇧🇬

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...

jonnnn

Prosa » Otros

618 12

Пандемията прегаряне или "бърнаут" . 🇧🇬

Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...

BeatrisGeorgieva

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica

275

Стокхолм 🇧🇬

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...

admiral

Prosa » Otros

325 2

Елегично - 3 🇧🇬

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...

PetarStoyanov

Prosa » Relatos, Otros

373 2

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...

МарияДимитрова.67

Prosa » Relatos, Otros

301

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3 🇧🇬

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...

IvanBozukov

Prosa » Relatos

266

На деветнайсетия ден 🇧🇬

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...

exuded

Prosa

250 2

Черната лилия 🇧🇬

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...

Algol

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

292 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Живи сенки - четвърта част 🇧🇬

Бъгословие 🇧🇬

Я не сакам да съм добре... 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10 🇧🇬

Новата номенклатура 🇧🇬

Да го съжалиш 🇧🇬

Пунтоации 🇧🇬

Тъпоъгълник 🇧🇬

Живи сенки - трета част 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9 🇧🇬

Победата на светлината 🇧🇬

Сам Лаури - Рицарят на облаците 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8 🇧🇬

Вратата на балкона 🇧🇬

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Миниатюри с.2 еп.1 🇧🇬

Не се взирай в мрака 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7 🇧🇬

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Не знаеш 🇧🇬

Тайната в Господните притчи 🇧🇬

18+ Вицове за страст, еротика... и още нещо 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6 🇧🇬

Писмата, градът 🇧🇬

За човечността ... 🇧🇬

Огънят на моите чувства 🇧🇬

Парче от апокриф 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5 🇧🇬

Страна 🇧🇬

За 'малките камъчета' ... 🇧🇬

Елегично 4 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4 🇧🇬

Миш Маш 25 Непознатият ИИ 🇧🇬

Пандемията прегаряне или "бърнаут" . 🇧🇬

Стокхолм 🇧🇬

Елегично - 3 🇧🇬

Айде бакалъм! 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3 🇧🇬

На деветнайсетия ден 🇧🇬

Черната лилия 🇧🇬

Cola