Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...
1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...
Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...
Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...
ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .
Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...
Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...
Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...
Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...
Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...
Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...
Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...
Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...
Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...
Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - Начало
🇧🇬
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...
Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...
Ежедневки 172 част
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...
Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...
– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...
Мастит поет беше Талант Гениталов. Мастит и вървежен.
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, ...
Паднал е сняг през нощта.
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. ...