Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Върви! 🇧🇬

Тръгваш... вървиш... грешиш...
Опити много. Но и грешки много.
Спъваш се, падаш, но явно не продължаваш...
Но той, животът, продължава.
Върви с него! Тръгвай! Не му мисли! ...

FireBlade

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-10-29T15:41:43+02:00 1.3K

Деветнадесетият рицар (4) 🇧🇬

000000000000000000000000000000000000000000000
Вечерта настъпваше. Кити усети острата болка в главата си и бавно отвори очи. Ръцете ù бяха вързани високо над главата ù на някаква греда. Боляха я от здравите въжета и от тежестта на тялото ù. Поизправи се леко и болката като че ли малко поутихна. Оглед ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-10-29T15:35:59+02:00 822

Заменка 🇧🇬

Срещнали се Нане и Вуте, седнали на пейка в парка и започнали да обсъждат новините от деня.
- А бре, Вуте, виде ли – отзарана в читалището ни докарали компютри.
- Е па оти ни са?
- Щели да прекарват Интернет и да правят интернет-клуб.
- И що че чиниме у тоя клуб? – недоумявал Вуте. ...

Handzhieva

Prosa » De humor

2009-10-29T15:22:47+02:00 982

Сън с Лу Саломе 🇧🇬

По някакъв нелеп начин свързах появата на онази непозната в бара с Лу Саломе. Нямам представа как се появи в главата ми подобна фикс идея. Определено беше красива и определено нереална, за да имам достъп до някакви илюзии; дори не съм си го представял като възможен вариант. В подобни състояния изпад ...

radi.

Prosa » Relatos

2009-10-29T15:20:24+02:00 1.1K 3

Меча услуга 🇧🇬

МЕЧА УСЛУГА
Здравна система, оплетена от кукувича прежда
и болна от кокоша слепота,
лекува свинския ти грип
в кучешки времена ...

Баткото

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-10-29T15:16:25+02:00 2.1K 5

Кучешка работа 🇧🇬

Тази сутрин реших да закуся в градинката на театър "София". Седнах на една пейка и извадих ароматно топлия тутманик. Отворих устата си и още неотхапал залък, пред мен се спря една немска овчарка. Гледаше ме типично по кучешки - право в очите, опитвайки се да ми се усмихне с изплезен до земята език. ...

duffmckagan

Prosa » De humor

2009-10-29T14:28:38+02:00 1.2K 2

Когато си отиват портокалите 🇧🇬

Дори не съм разбрала кога си си тръгнал. Дали съм нямала очи да видя или уши да чуя, все едно, теб май отдавна те няма. Когато усетих липсата ти, попитах някого къде си, но той дори не те познаваше, все едно. Къде съм била?
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем б ...

gergana-yancheva

Prosa » Otros

2009-10-29T14:26:32+02:00 940 1

Тя 🇧🇬

Тъмна стая, стичащи се дъждовни капки по стъклото, а в ъгъла на леглото се е сгушила ТЯ! Самотата беше обгърнала всяко кътче в нея. Остана само надеждата.
Скрита на най–тайното място – тя напомняше, че и за нея има любов и за нея има човек, до който да се буди и заспива, някой, който да я обича исти ...

Evichka

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-10-29T13:43:36+02:00 843

Слънчогледът 🇧🇬

Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм самотно - мислеше си растението, като гледаше поникналите тревички. Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

2009-10-29T13:39:44+02:00 789

Да спиш на пари 🇧🇬

Мотая си се тези дни из града, шматкам си се доста професионално (отличничка съм в тази дисциплина!) и блея по витрините. Набелязвам си разни глезотийки, които знам, че няма да купя никога, но пък е сгряващо да си помечтае човек.
И изневиделица пред мен се материализира едно циганче. (Съжалявам, ама ...

kapricia

Prosa » De humor

2009-10-29T10:00:55+02:00 1.7K 6

Зовът на Мария 🇧🇬

ЗОВЪТ НА МАРИЯ
Есен е. Дървото на двора беше привело клони. По каменната пътека листата, подгонени от играта на вятъра, танцуваха нестинарски танц. От къщата се чуваше гълчава. Там беше се събрала цялата челяд на Гаваза. Голям шегаджия беше завалията. Докато един ден, Кебапа го набеди, че му открадн ...

mari45

Prosa » Relatos

2009-10-29T00:54:01+02:00 1.2K 4

Огорчена! 🇧🇬

Не ги разбирам хората. Какво лошо има в това да си себе си? Без преструвките, без фалшивото безразличие, без толкова морал.
Аз лично много съм си патила, заради действията си. Защото съм открита, чудата, понякога скандална. Луда. Дива. И явно не се е намерил , човек , който да хареса това мое поведе ...

mimi75

Prosa » Otros

2009-10-29T00:33:45+02:00 1.9K 3

Началото на края (ІІ част ) Мъката, когато проговори 🇧🇬

Мъката, когато проговори
Маруся беше седнала на шезлонг в близост до басейна и гледаше в една точка на водната повърхност. Тих ветрец галеше лицето и раменете й, но тя така и не усещаше неговата милувка. Тъжен, много тъжен се оказа нейният живот през последните години. Чувстваше се ужасно остаряла, ...

dimi49

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-10-29T00:23:23+02:00 1.5K 13

Вероятен случай 🇧🇬

ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ
За тях вечерта беше прекрасна. Светът сe потули в синевата.
Мракът пълзеше, а онова задушаващо зелено, което мамеше
през деня, се потапяше в тъмнината и под прожекторите на лу-
ната се превръщаше в някаква сапфирена фантазия, украсена ...

Wali

Prosa » Relatos

2009-10-28T21:52:56+02:00 766 2

Есенни листа 🇧🇬

Много хора мислят, че като настъпи есен, листата умират. Но това не е така. Те са живи през пролетта, лятото, есента, дори и през зимата. Представете си, че сега пред вас пада едно листо! Сигурно ще помислите, че е умряло и напролет ще се роди ново. Това е почти вярно, но не съвсем. Защото ще умре с ...

SweetDaniel

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-10-28T20:00:05+02:00 2.4K 9

Смисълът 🇧🇬

Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето

sunnyrainbow

Prosa » Otros

2009-10-28T19:51:34+02:00 1.1K

Хубавите Елени 🇧🇬

Там я видях – в гаража на Мирчо, който той наричаше ателие. Трябваше ми боя - вандали бяха надраскали с графити оградата на бащината къща. В сумрака на мръсната, отрупана с всевъзможни вехтории, свещена обител на братовчеда, огрята единствено от промъкналия се воайор – уединен слънчев лъч, ми заприл ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-28T19:45:38+02:00 1K 2

Целувката на смъртта 🇧🇬

Бавно навлизам в тунела. Сега ми се струва някак безкраен. Страхувам се. Ето, че в момента на отчаяние вече забелязвам искрицата надежда, вече се вижда бялата светлина. Наближавам я. Сигурно е хубаво отвъд нея. Дано е хубаво.
Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ...

FireBlade

Prosa » Relatos

2009-10-28T19:31:04+02:00 1.2K 1

Моята улица 🇧🇬

Моята улица е кръстена на деня, в който генерал Гурко е влязъл в Търново. Не знам как са го посрещнали, мен преди двадесет и седем години не ме посрещнаха кой знае колко тържествено. Но от това не се натъжих много, друго не очаквах. Заради това, че съм софиянец, хайде да не се лъжем, че сме по-разли ...

lubara

Prosa » Relatos

2009-10-28T17:46:49+02:00 1.1K 9

Деветнадесетият рицар (3) 🇧🇬

000000000000000000000000000000
000000000000000000000000000000000000000
Утрото като че се бавеше. Той се прибра късно, но не можа да заспи. За втори път кралят оставяше съдбата си в неговите ръце. За сетен път той бе длъжен да го защити! И с радост щеше да го направи. Глождеше го мисълта за граф Беке ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-10-28T14:27:54+02:00 840

Птица и вятър 🇧🇬

Вятърът все си търсеше другар в играта. Нали все препускаше насам-натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти - ù каза - ако не дойдеш с мен, ще го съборя.
- Моля те, ветре, не го събаряй! С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечи ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

2009-10-28T13:18:03+02:00 872 1

Малки катастрофи 🇧🇬

Размисли над една банална метафора
Пътуваме! Винаги пътуваме за някъде. Всеки ден бързаме за някое важно или не толкова важно събитие в нашия живот. И може би защото винаги бързаме, а може би от чист мързел, забравяме да проверим дали е в изправност автомобилът ни. А той, горкият, не винаги е наред, ...

danda

Prosa

2009-10-28T13:06:50+02:00 763

Eкзистенция 🇧🇬

Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...

katkatkat

Prosa » Otros

2009-10-28T13:00:47+02:00 896 2

Силивряк 🇧🇬

с благодарност към Н. Чуралски и К. Хаджийски -
автори на „Орфеевото цвете”
Денят и нощта често се срещат над Родопите, за да споделят общата си любов към планината. Поглеждате покритото с фина пелена от облаци небе, през които все още проблясват слънчевите лъчи, а само малко след това, Луната разкъ ...

rarebird

Prosa

2009-10-28T12:51:50+02:00 1.9K 11

Един объркан феникс 🇧🇬

... И бавно вдиша смърт от поредната запалена цигара, и все тъй плавно притвори очи, отпускайки се назад върху стола, попит от хилядите ти, болезнени сълзи. В тези моменти на ярост и тъга, остана сам със собственото си съзнание и сякаш скри се от него, от света, желаеше ти милост и капка състрадание ...

sprocker

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-10-28T11:58:36+02:00 1.2K

Лоша магия! Тежка магия!... 🇧🇬

Това циганките-гледачки са особена порода народ. Като котки са – почти не падат по гръб. Ама почти.
Та да споделя и аз по темата в раздел "преживяно"!
Аз лично съм умерено скептичен циник или циничен скептик – както ви се харесва. С други думи, око да види, ръка да пипне. Странното е, че всъщност съ ...

kapricia

Prosa » De humor

2009-10-28T09:55:24+02:00 2.4K 5

Цветът на мълчанието... 🇧🇬

Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...

Довереница

Prosa » Relatos

2009-10-28T00:34:23+02:00 1.4K 20

Война и целулит 🇧🇬

Нека знае! Дори и днес да е на крачка преди мен, да знае, че съм все пак първата. Да знае, че, дори това да не е вярно, съм все пак аз .
Не умееш да криеш или не искаш, или се гордееш, или пък вярваш? Какво те е прихванало, та искаш пак да ровиш из сърцето ми? Решаваш и ме търсиш, а ти дори не знаеш ...

gergana-yancheva

Prosa » Otros

2009-10-27T23:00:58+02:00 916 2

За Бобе и приятеля му 🇧🇬

Бобе си пееше. Откъм гърба му се чу един стол. Столът прелетя от вдигнатите ръце на кучето с вид на човек, безшумно се изтъркаля по въздуха и се разби на хиляди кристали в гърба на Бобе. Кръвта в ръцете на кучето се смъкна надолу и се добави към кръвта, с която беше пълно тялото му, в нейната по-гор ...

Reflections

Prosa » Otros

2009-10-27T22:50:27+02:00 709

Веско 🇧🇬

ВЕСКО
В една непрогледна, ветровита вечер през април 1954, се роди той... Не плачеше като другите бебета, беше по-скоро хленч, скимтене. Слабичък, леко мургав, с голяма черна коса и хубаво личице. Майка му го целуна и се разплака, нарече го Веселин, с надеждата живота му да е лек и радостен.
Баща му ...

zelena

Prosa

2009-10-27T22:45:59+02:00 1.3K 8

Възможно ли е да обичаш някой толкова силно 🇧🇬

Възможно ли е да обичаш някой толкова силно, толкова искрено, толкова чисто? Да виждаш в него съдбата си, да виждаш в него себе си. Да си готов да пожертваш живота си за другия, да си готов да го последваш навсякъде, за да сте заедно.. завинаги! Да обичаш любимия си и когато го видиш тялото ти да тр ...

MimCh0

Prosa

2009-10-27T19:28:05+02:00 4.3K 5

Камин 🇧🇬

НЕДЕЛЯ, 18 ОКТОМВРИ, 2009 г.,17:05, Букурещ, Очидентули 18, стая 37
- Днес се разходихме в дъжда.
- Колко платонично.
- Беше прекрасно. Херастрау е невероятен през есента.
- О, Жулиета, къде е твоят Ромео сега ? ...

RIOT

Prosa

2009-10-27T16:31:06+02:00 1.1K

Пътеводител на галактическата лимка 🇧🇬

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКАТА ЛИМКА
Лимка (варненско) – 1. Стъклено топче. 2. Човек без собствена воля, който го подхвърлят насам-натам. Смотльо. „Главата ти е пълна с лимки”= „Главата ти е пълна с бръмбари.”
Бях си легнал в три през нощта. Естествено, на сутринта се успах. Събудих се и си отворих л ...

Sorbus

Prosa » De humor

2009-10-27T13:28:49+02:00 2K 2

Необходимият залог 🇧🇬

Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-27T13:16:01+02:00 939 11

Смелото зайче 🇧🇬

Защо всички казват - страхлив като заек? Не е вярно това. Ама, никак не е вярно. Слушайте и сами преценете, моля.
Играехме си с двете ми братчета на един хълм. Бяхме на високо и мислехме, че сме в безопасност, докато не видях сянката на орела. Не се изплаших за себе си. За братчетата си се уплаших. ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

2009-10-27T12:12:40+02:00 1.5K 3

Репортер по неволя 🇧🇬

Как бях репортер (за малко)
Събужда ме - изгаряща мисъл. Решавам да стана репортер. За целта се въоръжавам с тефтерче и писалка, обличам готини дрешки (поне така изглеждат в представите ми
хората на тази професия) и пристигам в първата ми се мернала редакция на местно издание. Почуквам плахо на врат ...

honesty

Prosa

2009-10-27T12:06:14+02:00 718 2

Продължение от втора книга 🇧🇬

Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капият ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-10-27T11:56:52+02:00 759

Деветнадесетият рицар (2) 🇧🇬

Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.
Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.
- Добро утро, Гертруд, ...

marasheih

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-10-27T11:50:04+02:00 858 1

От днес съм чернокоса! 🇧🇬

Той народът правилно го е рекъл: шило в торба не стои. Ей ме на, гледайте ме! Жив пример! И понеже в скоро време не се бях озовавала в епицентъра на някоя дивотия, отвътре взе да ме човърка. А неясният порив кристализира в конкретна идея, докато се шматках между рафтовете в „Мола”.
М-не, не познахте ...

kapricia

Prosa » De humor

2009-10-27T11:37:31+02:00 2.2K 8

Камин 🇧🇬

ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш? ...

RIOT

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-10-26T14:38:44+02:00 1.2K 1