МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
26 jul 2021, 8:12

Буря – Владимир Набоков 

  Тraducciones » Poesía, De ruso
984 5 12
3 мин за четене

Стоя и гледам от балкона,

вилнее вятърът навън,        

щурее и огъва клони          

и хлопва рамките със звън. 

 

Вълма от пушеци и локви   

по заблестелия паваж           

и над листá, за пръв път мокри –    

зелено-ябълков витраж.               

 

Слепи ме плясък – дъжд ли, сняг ли,  

не знам. Гръмовен шум –

търкулнато към кегли факли          

кълбо гигантско от чугун.

 

Отстъпват боговете с тътен,    

утихват горните игри,                   

пустее улицата смътна  

и лист сребрее, цял в искри.           

 

От първата небесна ямка

дъх липов лъхва над града

и с влага в паметта се мярка

как с тебе тичахме в дъжда: 

 

гласът ти, мокрите къдрици,

ресниците в лъчи от смях,

чадърът ни, с летящи спици

и златни капчици по тях…

 

 

Гроза

 

Владимир Набоков

 

Стоишь ли, смотришь ли с балкона,
деревья ветер гнёт и сам
шалеет от игры, от звона
с размаху хлопающих рам.

 

Клубятся дымы дождевые
по заблиставшей мостовой        
и над промокшею впервые
зелено-яблочной листвой.

 

От плеска слепну: ливень, снег ли,
не знаю. Громовой удар,
как будто в огненные кегли
чугунный прокатился шар.

 

Уходят боги, громыхая,
стихает горняя игра,
и вот вся улица пустая —
лист озаренный серебра.

 

И с неба липою пахнуло
из первой ямки голубой,
и влажно в памяти скользнуло,

как мы бежали раз с тобой:

 

твой лепет, завитки сырые,           
лучи смеющихся ресниц.
Наш зонтик, капли золотые
на кончиках раскрытых спиц…

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Надежда!
  • Прекрасно е, Мария!
  • Благодаря за хубавите думи! Благодаря на всички, които по един или друг начин ме подкрепят. Оценявам го.
  • Забелязах, че си доста самокритична, (това извън коментара ти). Но, да, както похвалите, така и критиките изграждат. Ти си търпелив боец. Смело напред!
  • Да, благодаря ти за идеята! Някои хора смятат, че не ставам за преводач, но аз не се отказвам. И съм благодарна и на критиките, и на похвалите. Относно това, дали имам качества, предпочитам да вярвам на теб.😁
  • Превела си го, браво! Възхищавам се на качествата ти. Благодаря. Прочетох на един дъх.
  • Красимира, от преводач съм още далече, но мисля, че мога да превеждам. Предполагам, че ще продължа да го правя, но вероятно, след като завърша романа, защото с много дини, ще стана "притча во языцех". А не бих искала. Един рис и един елшак са ми достатъчни 😁. На никого не му е приятно да се излага, но научих полезни неща.
  • Мария, нямам качествата да се въздигна толкова много, че да определям дали ставаш или не ставаш за преводач. Нямам и нито един превод... - да не съм луда да се излагам Изразих възхищение от труда и умението ти! Бих прочела с интерес и други твои преводи в поезията. Допадат ми.
  • По-полека, Красимира, не рискувай да ме хвалиш, че след малко ще дойде глутницата и ще ме разкости. Ти не разбра ли, че не ставам за преводач? Това тук е "По Набоков", я аз да си отида при "Позвони мне" и да си пиша "По...", че да ми е мирна главата! Къде се вра при преводите? Сигурна ли си, че знаеш под кое стихотворение си? Да не си мислиш и ти, че си под "Галатея"? 😁
  • "От първата небесна ямка
    дъх липов лъхва над града
    и с влага в паметта се мярка
    как с тебе тичахме в дъжда:
    гласът ти, мокрите къдрици,
    ресниците в лъчи от смях,
    чадърът ни, с летящи спици
    и златни капчици по тях… " Още един хубав превод. Очевидно имаш собствен почерк и талант в това изкуство, Мария. Радвам се, че прочетох!
  • Благодаря, Деница!
  • Страхотно, Мария!
Propuestas
: ??:??