Нощта на четири луни
и едно единствено дърво
с една единствена тъмнина,
и една единствена птица.
Търся по плътта си
следи от твоите устни.
Първата целувка на вятъра
без да докосва.
Не ми подаде
ръката си
като восъчен лимон
почти бяла.
Нощта на четири луни
и едно единствено дърво,
във връх на игла
се превръща любовта ми.
Федерико Гарсия Лорка
Murio al amanecer
Noche de cuatro lunas
y un solo arbol,
con una sola sombra
y un solo pajaro.
Busco en mi carne las
huellas de tus labios.
El manantia besa al viento
sin tocarlo.
Llevo el No que me diste,
en la palma de la mano,
como un limon de cera
casi blanco.
Noche de cuatro lunas
y un solo arbol,
en la punta de una aguja
esta mi amor i girando.
Federico Garcia Lorca
© Айше Рубева Todos los derechos reservados