9 ene 2025, 7:15

Страхувам се

  Poesía » Civil, Otra
757 12 12

Страхувам се /от себе си най-вече/,

че мога да обичам безрезервно, 

че с мисълта пътувам надалече, 

че моят смях понякога изнервя. 

 

Страхувам се, че мога да изгубя 

красивата пътека на мечтите. 

Страхувам се, когато мачкат грубо 

различните, невинните, добрите.

 

Страхувам се, че този свят е тесен 

за хората, които светят ярко

и те не знаят даже от къде са, 

но щедростта им не познава мярка. 

 

Страхувам се. Но всъщност осъзнавам, 

че да живея истински си струва. 

Сърцето ми, горещо като лава,

появата на всеки ден празнува. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце, Деа, Петя!❤️
  • Продължавай да светиш и да пишеш, Нинче!
  • Зарадвахте ме толкова много, Таня, Мари! Благодаря ви за топлите думи! Всеки има своите страхове, но е хубаво, когато има с кого да ги споделиш и да бъдеш разбран и подкрепен. Прегръщам ви!❤️
  • Възторжено браво, гръмогласно и искрящо като шампанско от възторг! Толкова много ми хареса произведението ти, Нина, прегръщам те със сърцето си, което ми нашепва,
    че аз трябваше да напиша тези думи! 💖Особени адмирации за третия куплет!Неповторима си! Бъди здрава и все така вдъхновена, за да ни радваш, като твои читатели!💌
  • Чудесно казано!
    Поздравления, Нина!
    Понякога имам същите страхове!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...