dansyto
823 резултата
Не ща ти ни ремонтите „големи“ –
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...
746
3
6
Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...
797
8
9
Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...
459
5
13
Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...
454
4
7
Името ти е Мария
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...
596
5
9
Недей ме пропилявай, запомни,
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...
567
4
6
От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
411
4
7
Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
509
5
9
От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте, ...
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте, ...
444
4
6
Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...
419
4
6
От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...
953
4
15
Изпих до дъното бутилката със ром,
изпих я цялата, но нищо не забравих.
Бях построил за тебе слънчев пантеон,
а след това ти мен в руините остави.
И даже с камъни, притисната плътта, ...
изпих я цялата, но нищо не забравих.
Бях построил за тебе слънчев пантеон,
а след това ти мен в руините остави.
И даже с камъни, притисната плътта, ...
493
5
7
Завод до завода, мила моя майно льо,
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...
652
1
6
Напомняш ми на август, разбери,
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...
364
7
9
Лятото е слънчев панаир,
пълен със сергии многоцветни,
на една е слънчогледов пир,
а на друга – плодовете летни.
Там се люшкат топли езера, ...
пълен със сергии многоцветни,
на една е слънчогледов пир,
а на друга – плодовете летни.
Там се люшкат топли езера, ...
503
2
4
Тъмнооко момиче в тротоарите крачи,
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси, ...
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси, ...
477
10
9
Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...
286
3
7
От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...
2430
16
20
Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...
1112
2
14
Кажете ми, какво е туй съдба –
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...
456
2
9
Сложи си скъсаните дънки,
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...
1264
5
11
Изящество е другото им име,
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...
769
2
6
Такова ли е времето – зловещо,
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете – ...
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете – ...
710
3
6
Опитвам се да разбера защо,
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...
595
5
8
(Всички, които са намерили смисъла на живота
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...
281
5
4
Небето бе смрачено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
А в мен се плъзна мисъл благородна,
да се обвия в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
стопило бе лятната мараня.
А в мен се плъзна мисъл благородна,
да се обвия в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
722
4
12
Една година вече съм сред вас,
приятели, другари по перо.
И много често без да знам и час,
споделях мисли, чувства... във едно.
И вие бяхте моят коректив, ...
приятели, другари по перо.
И много често без да знам и час,
споделях мисли, чувства... във едно.
И вие бяхте моят коректив, ...
429
4
8
От лунен прах очите ми изгарят,
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака, ...
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака, ...
408
7
6
Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...
429
4
1
"Умираме" от кеф да се делиме,
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби, ...
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби, ...
509
8
10
Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...
467
9
8
Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
853
6
10
Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...
238
4
5
По улиците нощни се разхождам –
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...
421
5
6
От очите ти капят неспирно сълзи –
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...
349
7
4
Когато не мразиш, когато обичаш,
душата ликува, сърцето трепти.
Макар и в доброто до край да се вричаш,
ще бъде борба и дори ще боли.
Защото да мразиш е лесно, и много ...
душата ликува, сърцето трепти.
Макар и в доброто до край да се вричаш,
ще бъде борба и дори ще боли.
Защото да мразиш е лесно, и много ...
532
5
7
Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост, ...
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост, ...
751
4
8
Хич не е лесно да ги озаптиш,
с онази непокорна, дива алчност.
– Ей, тук има местенце празно, виж!
– Той, плажът се е ширнал до безкрайност.
– Сега ще построим един хотел! ...
с онази непокорна, дива алчност.
– Ей, тук има местенце празно, виж!
– Той, плажът се е ширнал до безкрайност.
– Сега ще построим един хотел! ...
482
3
5
Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...
551
6
7
Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...
712
5
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
