dansyto
818 резултата
Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...
  211 
На Христо Ботев
Не искам Ботев да е „Втори Юни“,
а също трети, шести, даже осми.
Във всеки ден, съдбовните куршуми,
край него пак свистят, а ний ....сме гости?! ...
  204 
Направих си дръвче от клонки сухи
и вазата във вкъщи украсих.
Прекрасно е, макар и с вени кухи,
аз с бели лампички го осветих.
И сякаш вдъхнах му живот, то грейна, ...
  393 
Когато липите разцъфват,
под блага усмивка на юни
и бляскави зайчета къпят
очите в лъчи – златни струни.
Ухание липово броди ...
  820  10 
Ще те обгърна с двете си ръце,
не чувствай свян, а въздух поеми си,
аз ще пулсирам с твоето сърце,
тъй силно бие – Рая представи си!
Ще те обгърна, хиляди дъги ...
  682 
Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би, ...
  648 
Колко време убихме в разговори безсмислени,
колко много минути безвъзвратно изтекоха!
Пред мечтите си страстни, неподвластно орисани,
сред вселените властни в суетата се врекохме!
  253 
Зна́менце си купете за неделя
или го нарисувайте сами.
Идете да гласувате, и смело
сложете го във изборния лист.
И никой не задрасквайте от тях, ...
  841 
Оставете ни частица свобода,
оставете ни, недейте я отнема.
Искаме, като децата във игра,
да сломим от раз житейските проблеми.
Нека всеки има в своя чуден свят, ...
  426 
Всяка долина ли сринат хълм е,
а бурята – небе, тъй разгневено?!
Всеки блян ли недосбъднат сън е,
под слънце, от пожари несломено?!
И всяка скръб – неизкрещян е вик, ...
  229 
Колко пъти тръгвах по пътеки,
колко?... до зазидани врати!
Връщах се сред времена нелеки,
целият обсебен от вини.
Но не се предавах, все дерзаех, ...
  423 
Напливът е силен, за министри
няма да осиротеем, знайте.
Пълно е у нас със конформисти,
има шанс за всичките, дерзайте!
  564 
Истинските цветове са чисти –
в пролет, лято, есен и във зима.
С лекота на изворите бистри
в процепите светлина извира.
Истинските цветове попиват ...
  280 
Ремонтът на ремонта – колко сладко,
източване, източване докрай.
Паважи и бордюри, пейки, Ларго,
проекти от Европа – чакан Рай.
След края им, оглеждаме “Правдиво“ – ...
  303  13 
На люляците цветовете вехнеха,
отлитаха душите им в безкрайното.
И въпреки че безвъзвратно чезнеха,
във спомените дишаше омайното.
Но цветното от тях не си отиваше, ...
  473 
Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни, ...
  338 
Откупих се прескъпо от вината –
с ирония, цинизъм и сарказъм.
Откупих се – душата ми горката
бе разслоена след неистов спазъм.
Светът е като майстор нескопосан, ...
  296  11 
Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме, ...
  339 
По стръмните пътеки на живота,
се спускам, като палаво дете.
Заравям пръсти в пясъка с охота
и моля се туй вечно да не спре.
Не се боя от пътища нелеки – ...
  698 
Съдбата е всевишно изкупление,
тя знае на кого, какво и как.
А ние в наш'то плътско измерение,
сме стиснали проклет ръждив петак.
И мислим си, че той ще е решение, ...
  310 
Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно, ...
  261 
Не ме кори, че пролетта е дива,
под нейните ръце изниква всичко.
А слънчевите и́ лъчи, игриво
и дръзко топлината си разплискват.
Не ме кори, че ражда и стихии – ...
  403 
Прочухме се! – със къщите за тъщи,
защо ли хич не се учудвам пак?
Милиони хора трескова се мръщат,
стотици се облажиха – с мерак.
Не е виновен, който зелник хапва, ...
  323 
Къде е Бог? – на вятъра във силата,
в дъждовен ромон, шепнейки.....вали.
На всеки връх планински – там, над билото
с оставени завинаги следи.
Нима не е на птиците във песните, ...
  366 
Недей да се тревожиш, забрави́
за болките, неволите, злината.
Защото с Него идват светли дни,
повярвай във доброто, в топлината.
Която с Господ пламва в тази нощ – ...
  339 
Козунак, козунак,
ще ядем те утре пак.
Със стафиди, със локуми,
без да жалим тлъсти суми.
С ядки или с мармалад, ...
  435 
По тялото ти ще прокарам дъх,
с ръце ще те обвия, като в примка.
В едно ще са материя и дух,
страстта ни повали, запали димка.
Не е виновна тука любовта, ...
  446 
Това е цвят на люляци и Май,
магията на вишневи градини.
На цъфнали божури като в Рай,
на розови полета в топъл юни.
Това е цвят на изгрев, окрилен ...
  1482 
Ще се слея жадно със тревата,
със зеленото и младостта.
Ще покрия с шапка самотата,
ще се къпя в капки тишина.
Ще отпия глътка от росата, ...
  388 
Не ме търси, сред цъфнали овошки,
нито в полета с грейнали цветя.
В прашинката не съм, която гложди
в очите ти, събудила сълза.
Не ме търси, сред лунните полета ...
  348 
Красивите цветя празнуват днес
и хората със цветни имена.
Те носят в себе си игрив финес
и царстват сред градини и поля.
Че всеки цвят е радостна магия, ...
  504 
Има ли пътища леки,
има ли вятър попътен?
Всичките тесни пътеки
са преобрасли. И тътен,
мене застига, когато, ...
  636 
Ряпа. Карфиол. Домат.
Лапад. На глухарче цвят.
Зеле. Моркови. Фасул.
Леща. Чушка със булгур.
Чесън. Киселец. Пипер. ...
  2876  17  34 
Разпилей ме, като вишнев цвят,
разлудуван след нестихващ вятър.
Нека всеки цветен листопад,
бъде взрив, мечта насред полята!
Та земята жадно да цъфти, ...
  591  13 
Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...
  563 
Синьо – водите на море,
забравило да се бунтува.
Синьо – мастилено небе,
небе в което жадно плувам.
Синьо – свеж теменужен цвят, ...
  478  20 
Разказах свойте тайни на Луната,
за всичките си радости, неволи,
за сънищата лумнали в главата,
за бляновете, дето все се молих.
Разказах и́, и рекох да не казва, ...
  275 
Подгизвах, но обичах есента –
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали, ...
  354 
Очите ми изпиха жадно мрака,
окъпаха се в утринна сълза.
Не ме боли, аз знам че ще ме чакаш,
закърпила ранена светлина!
  373 
Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...
  354 
Предложения
: ??:??