diesto
1 039 резултата
Ако чàкал съм чудо да стане,
ти едва ли щеше да забележиш
моето вяло лирично призвание,
дето, видиш ли, те разнежи...
Затова аз не лапах мухите, ...
ти едва ли щеше да забележиш
моето вяло лирично призвание,
дето, видиш ли, те разнежи...
Затова аз не лапах мухите, ...
287
1
Не ми прощавай! Никога и нищо.
Напред за два живота съм сгрешил.
Мен, Господ ме приема само лично.
На дявола в аванс съм му платил.
Недей да премълчаваш, щом боли. ...
Напред за два живота съм сгрешил.
Мен, Господ ме приема само лично.
На дявола в аванс съм му платил.
Недей да премълчаваш, щом боли. ...
271
3
Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...
282
1
3
Щом някога решиш за мойто време
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло, ...
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло, ...
259
2
1
На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...
246
1
Роден съм под щастливата звезда,
на моето полувековно лято,
от първата в живота ми жена,
тъй свидната ми майка - всичко свято!
И вечно аз на Господ, благодарен ...
на моето полувековно лято,
от първата в живота ми жена,
тъй свидната ми майка - всичко свято!
И вечно аз на Господ, благодарен ...
261
2
3
Отиде си самотното мълчание.
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие, ...
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие, ...
234
4
1
По някакви причини съдбоносни
кръвта ми е обагрена с мастило.
В живота може всичко да е просто,
но моят недописана е книга.
И в роля на лирично изключение, ...
кръвта ми е обагрена с мастило.
В живота може всичко да е просто,
но моят недописана е книга.
И в роля на лирично изключение, ...
212
1
На Цвета...
Вселената в сравнение със теб,
е в скучния нюанс на черно-бялото.
Обагрена със всички цветове,
ти жива си картина, цялата. ...
Вселената в сравнение със теб,
е в скучния нюанс на черно-бялото.
Обагрена със всички цветове,
ти жива си картина, цялата. ...
229
1
Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...
207
4
2
Дори да я намериш твърде късно
е повече от никога, нали?
Е, вярно, че на наш'та зряла възраст
с любов да се разминеш по-боли.
Но ние не загубихме напразно, ...
е повече от никога, нали?
Е, вярно, че на наш'та зряла възраст
с любов да се разминеш по-боли.
Но ние не загубихме напразно, ...
235
2
Не всякога след прошка се смирявaм,
и искам съгрешилият пред мен,
безсънно всяка нощ да съжалява
и болка да го мъчи всеки ден!
Дори и не помисляйте да съдите, ...
и искам съгрешилият пред мен,
безсънно всяка нощ да съжалява
и болка да го мъчи всеки ден!
Дори и не помисляйте да съдите, ...
231
1
Пред лицето на моята смърт,
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата, ...
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата, ...
264
3
3
В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
232
1
2
От някъде далече, (по усещане)
дочувам бавна сенчеста походка.
Сред всички тишини да се предре́ши,
за плахите ѝ стъпки аз съм клопка.
Познавам аромата на страха ѝ, ...
дочувам бавна сенчеста походка.
Сред всички тишини да се предре́ши,
за плахите ѝ стъпки аз съм клопка.
Познавам аромата на страха ѝ, ...
214
2
1
Нямам време да чакам октомври
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци, ...
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци, ...
257
4
5
Защото ти ми липсваш безутешно,
и вместо да докосвам твойта плът,
дописвам нераздадената нежност
в тъгата, по мастиления път...
И спомените мигом оживяват. ...
и вместо да докосвам твойта плът,
дописвам нераздадената нежност
в тъгата, по мастиления път...
И спомените мигом оживяват. ...
240
4
5
Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...
688
1
Живота уж направен е за живите,
но мъртвите душѝ са без умора.
Със кръстове напълниха се нивите,
а никой не засява вече хора.
Стесниха се до сляпо хоризонтите. ...
но мъртвите душѝ са без умора.
Със кръстове напълниха се нивите,
а никой не засява вече хора.
Стесниха се до сляпо хоризонтите. ...
614
5
1
Молитвите за дъжд през лятото
се сбъдват винаги наесен.
Листата правят видим вятъра,
а локвите са с цвят небесен.
Животът сякаш да напомни фактите, ...
се сбъдват винаги наесен.
Листата правят видим вятъра,
а локвите са с цвят небесен.
Животът сякаш да напомни фактите, ...
502
2
2
Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...
223
1
1
Признавам си, че някъде следобед,
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години, ...
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години, ...
190
1
1
Ще помня цяла вечност този миг!
Блажено тържество на две тела.
Аз чýвал бях, че Господ е велик,
но никога не вярвах в чудеса...
Естествено, че някъде във себе си, ...
Блажено тържество на две тела.
Аз чýвал бях, че Господ е велик,
но никога не вярвах в чудеса...
Естествено, че някъде във себе си, ...
233
1
Утеха не намирах в нито дума
от моите стихотворения, за Бога!
Да имах някаква вълшебна гума,
аз бих изтрил ги. Но не мога...
А после ме замѝсли някак времето, ...
от моите стихотворения, за Бога!
Да имах някаква вълшебна гума,
аз бих изтрил ги. Но не мога...
А после ме замѝсли някак времето, ...
217
1
1
Тя върви по брега и мечтае.
Някак тихо. Наум се вълнува.
Тя не стъпва, а сякаш играе,
и със залеза гола танцува...
Тя не вярваше в хорски сърца. ...
Някак тихо. Наум се вълнува.
Тя не стъпва, а сякаш играе,
и със залеза гола танцува...
Тя не вярваше в хорски сърца. ...
211
2
1
Омръзна ми безспирно да говоря,
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...
297
1
1
Отдавна съм забравил що е лесно.
Не зная липса малко да боли.
Намирах те във стихове и песни.
Изплаквах те с молитвени сълзи.
А после избуяваха надежди, ...
Не зная липса малко да боли.
Намирах те във стихове и песни.
Изплаквах те с молитвени сълзи.
А после избуяваха надежди, ...
198
1
Отдавна знам, че е обречена
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения, ...
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения, ...
308
1
Недей да величаеш мойто его,
със думите, присъщи за големите.
Пред техните таланти се заклевал,
аз тъй и не посмях да съм на сцената...
Прожекторите светят за аплаузи, ...
със думите, присъщи за големите.
Пред техните таланти се заклевал,
аз тъй и не посмях да съм на сцената...
Прожекторите светят за аплаузи, ...
209
1
1
Проправила си път измежду обичи,
обгръщали ме в дълго неведение,
ти нямай намерението, моля те -
да бъдеш мое тъжно вдъхновение...
И в мрака да прелитам като сова, ...
обгръщали ме в дълго неведение,
ти нямай намерението, моля те -
да бъдеш мое тъжно вдъхновение...
И в мрака да прелитам като сова, ...
201
1
1
Поиска ме, защото ми повярва.
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...
256
2
1
Завръщай ме, когато съм стихиен.
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото ...
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото ...
272
2
Съдбата няма пръст от тук нататък.
Отива във графата "извинения".
Живота дал е своя отпечатък
на всеки без да дава обяснения.
Но ние си научихме уроците. ...
Отива във графата "извинения".
Живота дал е своя отпечатък
на всеки без да дава обяснения.
Но ние си научихме уроците. ...
275
1
Не ме боли гърба от стари рани.
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших, ...
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших, ...
315
1
4
Понеже аз не вярвах в чудеса
и в празни приказки пък още повече,
те срещнах в края на една лъжа,
в която си измислях обич...
Когато стиховете ми до кръв бичуваха, ...
и в празни приказки пък още повече,
те срещнах в края на една лъжа,
в която си измислях обич...
Когато стиховете ми до кръв бичуваха, ...
275
1
И преди да командва съдбата
в старо време - предишен живот,
вероятно били сме познати,
или сме се виждали по любов...
И по тъмни пътеки, и друмища, ...
в старо време - предишен живот,
вероятно били сме познати,
или сме се виждали по любов...
И по тъмни пътеки, и друмища, ...
200
Светът се е нагледал на съдби.
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли.
Понякога дали му е прекрасно?
Историята днес е обичайна. ...
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли.
Понякога дали му е прекрасно?
Историята днес е обичайна. ...
206
Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...
746
1
5
Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
225
1
Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност ...
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност ...
754
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
