ИнаКалина
523 резултата
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът веднага го премести в приказката „1000 желания вече изпълнени“.
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ...
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ...
1940
16
20
Раздяла
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ...
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ...
620
4
10
Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...
687
7
9
Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
630
9
7
Под веждите на времето проглеждам.
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“. ...
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“. ...
479
9
12
Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
1303
7
15
Врабченце на клон чик-чирика.
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ...
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ...
1312
12
15
Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...
956
11
13
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
2806
20
42
На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ...
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ...
1561
17
15
Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...
623
4
8
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
676
10
15
Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
889
16
25
Във очите на лютиче
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ...
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ...
827
10
9
Години с очи – незабравки.
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ...
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ...
593
9
9
На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...
1197
8
18
Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...
487
3
8
Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...
520
6
7
Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...
759
10
7
Във ириса на сенките се крият –
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...
448
6
12
Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
739
8
10
Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
930
9
8
Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...
946
9
8
С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...
767
14
19
Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
1031
10
12
Посадих с нежност в изгрева песен.
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ...
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ...
587
7
15
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
436
10
12
Странично се родих за по-напряко,
развързах възела на старото имáне.
Огледах кръстопътя, казах «Яко!
Ще поживея малко, пък каквото стане...»
Но влюбих се в живота ти безкраен! ...
развързах възела на старото имáне.
Огледах кръстопътя, казах «Яко!
Ще поживея малко, пък каквото стане...»
Но влюбих се в живота ти безкраен! ...
712
12
15
Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх. ...
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх. ...
1087
15
19
Колко много животът поиска,
колко малко успях да му кажа...
Не защото не ми вече стиска,
но какво, на кого ще докажа -
че Земята отглежда небето, ...
колко малко успях да му кажа...
Не защото не ми вече стиска,
но какво, на кого ще докажа -
че Земята отглежда небето, ...
627
12
32
Горчив и нежен, топъл. Шоколад!
Топи се върху кожата на лято...
Над тътена на огнен водопад
се вият птиците в любовно ято...
И песен е в сърцето! Красота! ...
Топи се върху кожата на лято...
Над тътена на огнен водопад
се вият птиците в любовно ято...
И песен е в сърцето! Красота! ...
937
8
22
Намерете въжето за люлка
и купете си чук и пирони!
Ще виси на дъгата бесилка,
и ще съдим! Без съд и закони
всеки дръзнал да знае и може! ...
и купете си чук и пирони!
Ще виси на дъгата бесилка,
и ще съдим! Без съд и закони
всеки дръзнал да знае и може! ...
983
10
19
По нотите разбрах че си красива!
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ...
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ...
423
10
15
Като меч. Без калъфа оголен.
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет - ...
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет - ...
603
10
24
В небето четох. Тишината питах -
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ...
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ...
665
17
19
Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...
517
15
20
Този свят без любов е загубен!
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ...
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ...
580
12
14
Цяла нощ тишината говори.
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...
557
8
14
Земята вика Марс,
Луната отговаря:
«Е, спрете с този фарс
и сметки без кръчмаря!
Върнете златната ...
Луната отговаря:
«Е, спрете с този фарс
и сметки без кръчмаря!
Върнете златната ...
661
4
11
Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...
1793
20
32
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
