nadia.nanito
487 резултата
Просто не знаят къде да се спрат, зажаднели очите ми,
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти, ...
  326 
Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...
  348 
Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени ...
  476 
Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва пусна ...
  277 
Когато си желана –
не само нощем,
а под светлината на слънцето,
пред всеки поглед,
в отговор на всеки въпрос, ...
  477 
Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават. ...
  688 
Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, ...
  322 
Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...
  935 
Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...
  350 
Риторика, риторика...на думите.
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги? ...
  298 
Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?
  358 
Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива. ...
  302 
Завиждам на онези брегове,
които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове, ...
  592 
Не искай от жена невъзможното.
Способна е да ти го даде.
Като любител на сложното,
ще те изненада поне.
Ще ти поднесе забраненото, ...
  437 
И се шегуваме. С любовта. И не вярваме ужким.
Колко обичаме и колко дълбоки са чувствата.
И се усмихваме. Знаещи. Какво изпитваме всъщност.
Доближим ли се много, се разтреперваме вътрешно.
И си казваме. Всичко. Освен няколко думи. ...
  275 
Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш. ...
  385 
Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки. ...
  284 
Заспивам в твоята Вселена.
Ръцете ми насън превземат
разстоянията.
И си до мен.
В моята си приютен. ...
  302 
Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край. ...
  472 
Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...
  307 
Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.
Народите разделят се на маси, ...
  337 
Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза ...
  325 
Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...
  557 
Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...
  335 
Понеделник е днес – ден на твойте очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...
  355 
Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...
  308 
С голотата на мислите,
през Голгота на маските,
ще се открием ли чисти
или ще се обесим на кръстове.
Ще разтворим ли храмът ...
  300 
Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти ...
  308 
Всички стрели
хвърлени по мен
през годините
в краката ми лежат,
меки и утъпкани, ...
  377 
Не мога да забравя думите,
които никога не каза…
Така реално ги почувствах,
така невинно ме белязаха!
Едно бръждене върху устните ...
  370 
Да научиш някой на любов –
как да обича,
сам да бъде обич.
После да видиш този плод
как го откъсва друг... ...
  347 
Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...
  483 
думи
тръгнали късно
пристигат
ли?
Петя Ташева ...
  330 
Горещо. Кожата ти перлена
е сублимна в собствения си спектакъл.
На показ дребни капчици роса
по врат оголен, копнеещи за вятър.
Ела при мен! Дъхът ми е застинал, ...
  223 
Нека не мълчим много дълго, не прекалено.
Няма ли дъх на думи, става студено.
Няма ли тайни мисли с теб споделени,
ставаме си излишни, чужди без време.
Помежду ни нека не ляга така самотата, ...
  346 
Плачи, приятелко моя, плачи,
самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.
Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай. ...
  331 
Когато дойда, трепет не показвай,
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг - ...
  1335 
На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам ...
  319 
Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...
  363 
Гърбът ми… е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...
  272 
Предложения
: ??:??