Patrizzia
2 237 резултата
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  260 
И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана, ...
  338 
Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите, ...
  1179  17 
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
  638  11  20 
Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
  655 
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
  292 
Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът, ...
  425  13 
Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
  1021 
Шепа точици само, хвърляй злото през рамо!
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива ...
  413  10  13 
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
  323 
Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...
  782  15  31 
Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
  452  10 
Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...
  805 
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
  479  13  11 
Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
  511  12  17 
Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...
  432 
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
  516  13  24 
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
  331 
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
  421  11 
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
  296 
Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...
  365  14 
Все ситни плодчета, такива раждани,
в студения ни северняшки климат,
смокинята ни в дворчето на граждани,
плодеше, но душа които имат.
Береше мама слънчевите капчици ...
  374  15 
И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...
  351  11 
Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...
  275 
Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти, ...
  425  11 
Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...
  400 
И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...
  325 
Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
  305 
Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
  260 
Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...
  253  10 
Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...
  987  12  10 
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...
  276 
На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...
  383 
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...
  396  13 
Да, поправи всички зъ̀би, но с цената ме изръби,
най-добрият казват бил. Аз пък – нилски крокодил.
Днес съм манекенка съща, а цената – като къща,
сумата като му дам, май тревица аз ще ям.
Знам, Овен съм и рогат, но, хич не стана ми понятно, ...
  275 
С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...
  285 
Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...
  289 
Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне, ...
  336 
В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави, ...
  314 
Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...
  337 
Предложения
: ??:??