Patrizzia
2 360 резултата
В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...
  39 
И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са, ...
  35 
Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...
  54 
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
замайващо ухаят и цъфтят.
Зюмбюлите - обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
  181  10 
Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
  59 
Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...
  50 
Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
  66 
Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...
  104 
Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...
  116 
Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...
  58 
И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...
  174 
Ставам. Осми март. Нахално,
огледалото кристално,
още даже щом ме зърна,
мигом гърбом се обърна.
— Обърни се! – казах. Ето, ...
  141 
Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...
  153 
Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
  100 
Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...
  98 
Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.
Можех всякаква аз да ти бъда, ...
  96 
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
  103 
Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...
  74 
Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...
  112 
Кърпена? В заем? Дребна?
Така любов не ща!
Прошки отвред ме дебнат
и още куп неща.
В кръста прирон ръждясал? ...
  104 
Събирах си съдбата все по друмите,
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...
  154 
Рисува по калканите графити
животът ни. Разчитам ги едва.
Край мен минават сенките изпити
от празен шум, неискрени слова.
Стихът ми – стръкче жилава надежда, ...
  118 
Заваля, заваля, сякаш знае – с години го чаках,
този дъжд. Ситен, плах и от зима откраднал дъга.
И замърка стаен под ръцете му милващи мрака,
жадно пих, до насита... и няма преди, и сега.
оживя, оживя и разцъфна душата ми. Кимат, ...
  81 
Поне ме бива, още как ме бива,
в разделите. Мостовете горят.
Оставам си плашило насред нива,
а в шапката ми – целият ми свят.
А вятърът под дрипите ми пъстри, ...
  94 
Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.
Изпробвана на напън и на опън ...
  122 
Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...
  78 
Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава. ...
  77 
И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...
  89 
Нейде към три и нещо
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...
  157  11 
Ти си ми всичкото, ти си ми нищото,
аз съм ти трънче в сърцето,
живият въглен, искрата в огнището,
пътят до там, откъдето,
гледат с усмивка звездите вечерните, ...
  133 
***
Нямам много любов. И не съм алтруист.
Не ми трябват от тиква медали,
но опазвам стиха неокалян и чист,
ако гали – наистина гали.
Нося много на мрак. С огнен нрав съм уви ...
  56 
Изплаках всеки облак. До последно.
В мъглица се превърнах, в струйка дим.
Очи с дъга изтрих – да те погледна,
написах думи – да ги измълчим.
Разсмях до сълзи няколко сезона, ...
  94 
И те сънувам, моя нежна и уханна.
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима ...
  86 
***
Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
  82 
И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
  176 
Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
  93 
В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...
  119 
През безпътици летеше,
пътник-друмник си душа,
как ли да те утеша,
в стих? И той е безутешен.
Бе и цвят, и трън. Коприва, ...
  139  10 
Понеже любовта ми ме отсвири,
минавам вече от вина на бири.
И ще забравя, като се напия,
че ми люти проклетата ракия.
А пийна ли, душата ми пропява ...
  125 
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
  104 
Предложения
: ??:??