Patrizzia
2 360 резултата
Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...
319
5
5
Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
785
1
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
330
5
9
Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
284
6
7
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
325
2
5
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
855
4
6
В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
820
3
6
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
337
7
11
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
432
8
8
Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...
330
4
10
Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
871
5
13
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
401
4
6
От грапавото гръбче на рапана блестят в очите ни зрънцата сол
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
373
10
11
Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
385
3
7
Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
268
4
2
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
263
3
3
Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
256
3
2
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
321
6
6
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
305
4
7
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
281
5
5
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
354
4
4
Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
247
2
2
Тази сутрин отрано, отрано,
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене ...
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене ...
310
8
9
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
323
9
10
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
792
6
5
Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
506
10
15
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
838
14
12
Стискаш зъби и носиш си кръста, от други скования,
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното, ...
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното, ...
333
5
9
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
397
9
12
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
396
4
10
Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
362
3
5
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
349
7
4
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
325
8
9
Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
906
3
5
Той може само да се измълчи,
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
277
6
11
Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
748
4
4
Седя си и мечтая си за лято,
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
391
5
18
Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
408
8
19
Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
800
1
4
Зад облаците ненавреме,
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
294
4
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
