Patrizzia
2 238 резултата
Понякога ми идва да избягам,
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та, ...
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та, ...
268
6
17
Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода, ...
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода, ...
205
4
8
Тръгна си - дрипава, стара и псетата,
виха след нея в дванайстия час.
Новата млада, красива – късметите,
ситно написани пръсна сред нас.
Тихите улици, мракът, мъртвилото – ...
виха след нея в дванайстия час.
Новата млада, красива – късметите,
ситно написани пръсна сред нас.
Тихите улици, мракът, мъртвилото – ...
252
5
14
Липсваш ми, липсваш ми, липсваш , далече,
мамо си ти. Само Скайпът бърбори.
Казваш : Какво пък, поредната вечер,
празници – носят тъга и умора.
Млъкваш. Мълчиш и мълчиш, предпазливо – ...
мамо си ти. Само Скайпът бърбори.
Казваш : Какво пък, поредната вечер,
празници – носят тъга и умора.
Млъкваш. Мълчиш и мълчиш, предпазливо – ...
414
10
15
Тези принцове, вечно воюващи с вируси,
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...
267
9
23
Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
481
9
17
Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...
363
3
7
Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...
417
7
11
И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...
456
6
17
Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...
309
6
14
И звъни, и звъни, и звъни,
тиха песен, на ангели – свята.
И надежда, за бъдните дни,
с бяла обич прегръща земята.
И искрят, и искрят, и искрят, ...
тиха песен, на ангели – свята.
И надежда, за бъдните дни,
с бяла обич прегръща земята.
И искрят, и искрят, и искрят, ...
269
3
13
Ти тръгна си. Затръшнато небе.
Дърво в камината ми жално писна,
да беше сова, жалко, но не бе. –
Та липсата да скърпи живописно.
И плисва път. Рисува зли искри, ...
Дърво в камината ми жално писна,
да беше сова, жалко, но не бе. –
Та липсата да скърпи живописно.
И плисва път. Рисува зли искри, ...
278
2
5
Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно – побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.
Сияят пак приканващо пързалките, ...
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно – побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.
Сияят пак приканващо пързалките, ...
312
4
8
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
1562
10
29
Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи, ...
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи, ...
437
3
7
Сънувах сън – лилави перуники,
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки, ...
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки, ...
281
5
12
Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
692
10
17
Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
440
11
16
Като охлюв нося си къщурка –
само са рогцата ми навън.
Тясно е, но в нощите щрапурка,
от Луна роден магичен сън.
И меда, и жилото опитах – ...
само са рогцата ми навън.
Тясно е, но в нощите щрапурка,
от Луна роден магичен сън.
И меда, и жилото опитах – ...
240
10
18
Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
215
6
11
Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...
394
2
7
Кърпи небето, с иглите си ледни,
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло, ...
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло, ...
239
6
12
А защо поне за миг,
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде ...
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде ...
529
7
10
Сънуваш ли, рошаво пиленце мое?
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря, ...
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря, ...
1720
9
43
Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
245
2
5
Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно, ...
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно, ...
507
2
6
Ако утре тихо не разсъмне,
Бог дали ще слезе? Може би.
Вярата - тя свети и на тъмно.
Гръб превиват хиляди съдби
Дуе се, че ходи по водата, ...
Бог дали ще слезе? Може би.
Вярата - тя свети и на тъмно.
Гръб превиват хиляди съдби
Дуе се, че ходи по водата, ...
777
5
13
Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните, ...
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните, ...
758
6
11
Помниш ли, помниш ли, сумракът тих,
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан – ...
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан – ...
276
4
10
Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...
507
8
8
С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...
418
11
17
За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
1049
7
11
Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
199
3
6
Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки, ...
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки, ...
296
6
13
Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...
389
5
6
В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога, ...
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога, ...
416
5
15
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
399
4
6
Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
303
3
10
Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител, ...
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител, ...
323
7
10
Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...
251
3
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
