Patrizzia
2 292 резултата
Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...
  320  11 
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
  257 
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
  338  11 
Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...
  289  10 
И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
  400 
Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
  335  14 
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
  262  11 
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
  283  10 
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
  500  12 
Напъпили в градинката ти, Боже,
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки, ...
  312 
Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
  269 
Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
  894  13 
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
  1049  14 
Легло и скрин. Завивка,
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.
Закуска – две-три хапки, ...
  484  10 
Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...
  1396  19 
Градът е вторачил очи огледални
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
  300  21 
Няма сезон подходящ, за умиране,
ако е зима – ще мръзнат врабците,
ще е небето смолисто, лакирано,
куче, бездомно край гроба ще скита.
Ако е пролет – горят минзухарите, ...
  255  12 
Уж събота е, а пък аз работя,
а бръмбарите, стачка обявяват.
Мигрената почерня ми живота,
как се живее, как, с глава такава?
Измислиците стигат кота нула, ...
  1155  13 
Сянката ти тихичко припуква,
като тънка сламчица гори.
По тавана тя с искрици букви,
стихове ти пише – до зори.
Восъчни сълзици тя наръси, ...
  248 
Простаците – проказа, язва,
лустросани, със силикон.
Наивник някакъв – доказва,
че има бъдеще. Галфон!
А в джоба има само дупка ...
  1272  19 
Разплитам ден – молците го прояли,
на дъното на старовремски скрин.
Дали ще ми повярваш ти? Едва ли!
Пуловер ще ти оплета. Един.
С несръчните си пръсти ще нашаря, ...
  1143  10  15 
При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...
  288  14 
Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
  952  17 
Месецът изгуби, с мен един облог,
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...
  397  12 
Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...
  763  12 
Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...
  233 
Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...
  274 
До смърт ми е омръзнал този делник,
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...
  371  10  15 
Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...
  247 
Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...
  256  10 
Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...
  412  11 
Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...
  271 
Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува, ...
  382  13 
Заради две очи... Била съм млада,
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива, ...
  327 
Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...
  911 
Те, демоните са двулики
и си живеят между нас.
Не ще ги разпознае никой –
с човешко тяло са и глас.
Понякога съседи мили, ...
  395  16 
Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина, ...
  310  15 
В часовника ми закачен,
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...
  231 
Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
  664 
Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...
  332  10 
Предложения
: ??:??