raccing
153 резултата
Ще удавя в полунощ със сълзи
грешките твои по мене тъкани,
ще запаля със звездите огньове,
за да виждаш във мене страха ми.
Ще съм спомен и реалност ще съм, ...
  570 
Кръжат в небето гълъби,
в крилата тайни скрили.
Сърце до болка се е свило.
Ще стигнат ли последните ми сили
трохи надежда да ти пратя, ...
  575 
В ъглите крещи от суета
една любов презряна, че е била
и дави се във пищния й смях
една въздишка в тъмното покрила
спомени за недовършен грях. ...
  559 
Дали те обичам все още?
Ти пазиш ли нашите нощи?
А пазиш ли в скута си топъл
онзи тих, нежен вопъл
за тебе тъкан върху рози? ...
  528 
Посивя денят ми преди пладне
и слънцето запари през мъгли
очите ми от болката заспали
в съня ми диреха следи...
до извора с мъдрост да застанат, ...
  624 
Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода. ...
  603 
Очите ми, майко, вече не плачат.
За сетен път питаш, защо е така.
Не виждаш ли, майко...
на разсъмване грачат
гарвани с изгорели крила. ...
  484 
Не знам дали умира любовта
или умира се мъчително от нея,
но сред разцъфнали поля,
на гнило щом започне да ухае
и сред безброй звезди в нощта ...
  483 
Не успях...
а беше тежко вино.
По устните ми парещи следи.
Не можах...
а беше топъл като мед ...
  1295  10 
Кажи, че още имаш сили
за сетен път да кажеш „Спри".
Кажи, че още можеш нощем
да сънуваш със отворени очи.
Кажи, че можеш да ме будиш ...
  842 
Ще си останеш блясъкът във моите очи
и нежен като вятър ще ме галиш.
Ще си остана по устните следи,
от грях един, със които ще мечтаеш.
Ще си останеш стон от арфа ...
  584 
Дойдох, за да я взема в длани
и тръгнах си треперещ лист,
в очите ти, от мъката сковани,
аз не усетих порив чист...
Вървях... ...
  575 
Оставих времето да помни
една отронена сълза студена
и като въглен да догаря
в жаравата с сълзи угасена...
Но... помнят още и ръцете ...
  500 
Когато ме боли,
съм черна сянка.
Когато ми се плаче,
съм притихнало море,
готово да удави всеки кораб. ...
  1478 
Любов недей ми обещава.
Кажи ми, че изгаряш!
Нежността ти ще разхвърля
върху постеля от горяща страст.
Кажи, че полудяваш, ...
  654 
Луна като бръснач.
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...
  537 
Потъна морето в сълза
и сви се небето в очакване.
С нежната ласка на птица
пътува надеждата боса.
Небето кърви от ками, ...
  510 
Посмей се с мен сега,
че днес те виждам за последно.
Нима така е отредено
тъй само да е хубаво,
когато е последно. ...
  627 
Остави ме!
Ослепях от взиране.
Не ме щади,
аз мога да търпя.
С последни сили ...
  638  10 
Помолих вятъра да ме разпръсне,
по устните ти блясък да остана
и всяко чувство да те гали,
в сърцето ти искрици да запали.
Помолих слънцето да спре. ...
  1300 
Когато бях дете,
усмихвах се на слънцето,
когато ме изгаряше.
Дори когато знаех, че боли,
не спирах да го търся със очи. ...
  1862  14 
Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода! ...
  622 
Ще седна някой ден до тебе уморена,
ще кажа, че сгреших, когато се отказах
от любовта, която ти ми подари...
но ще е късно вече грешки да признавам.
Затуй ще седна, за да помълчим, ...
  599 
Когато те няма...
съм като вятър в скалите,
а устните - камък отронен от тях.
Когато те няма...
политам с орлите ...
  650 
Разнежена... гола
блестяща и жива
трепне... стон е
душата красива!
Дори и лош, аз пак очи затварям ...
  490 
Проскърца старата врата,
отворена да срещне самота...
вятърът из празнота бушува,
листа, танцувайки, се ронят,
с последен танц да ни догонят . ...
  531 
Огледай се!
Дъждът се рони на кристали,
слънцето изгаря нежността ми.
Попива всяка капка угризения,
потъват и последните съмнения. ...
  589 
Бушува морето...
Морето е стон -
от въздишки на влюбени диша.
Вятър покорно присяда,
бряг вълна целува... ...
  546 
Ний, влюбените, к`во да правим?
Да вземем да пасем ли
или да скачеме от по-високо!?
Язък за скока!
Все е тая дали обичаш ...
  638 
Как разбра, че е щастлива!?
Като дълбаеш в рани
с пръсти на художник?
Как разбра, че я уби!?
Когато я подмина като просяк, ...
  549 
Хвани ръцете ми, сега!
Помилвай ме!
Косите ми на снопове да падат
върху лицето ми от дъжд посипано.
Силно ме притискай... ...
  671 
Въздишката трепери...
От спомени леглото се разтяга.
Тъгата в краищата ляга...
Гори... Плътта в забвение...
Крещи... Кръвта. Съмнения. ...
  620 
Четири каменни стълби и стара черга чакат размислите на една объркана и отегчена жена. Тишината притиска мислите й в ъгъла, вятърът заглушава остатъците от чувства, в очите и се стели мъглявина. Накъде да тръгне!? Докъде беше стигнала!? Търсеше отговори на безброй въпроси, а истината протягаше ръце ...
  1006 
Рисувам по тебе слънца.
С устни извайвам дъгата.
Мечтая в полунощ!
Разсмивам луната,
с топли капки дъжд ...
  579 
Сто мечти
Сняг покри очите на кокиче
и студ го окова във люта зима,
но със сърце на жерав то политна,
заплетено в косите на момиче, ...
  646 
Ще ти нарисувам небе
кристално... и бездънно,
лицето ти в него ще вградя,
за да те има, докато летя,
от обич окрилена... ...
  572 
Ей богу,
днес не ми е ден
да пиша стихове.
Уцели най-тънката ми струна.
В стената ме притисна, ...
  658 
В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади, ...
  530 
Затичах се,
от любовта си да избягам,
а тя на прага сърцето ми прободе
и всяка крачка след това
следи от чувства ти остави, ...
  550 
Закъснях, любов.
Закъснях!
До теб преди да стигна
устремен, като орел ти литна.
Преди очи към теб да вдигна ...
  623 
Предложения
: ??:??