radi.
285 резултата
Понякога съм жив и предпочитам
приспивната сюита на бутилките.
Усмихват ми се мислено очите ти
на зимната палитра от мътилката.
Разбира се, съм жив и ми се иска ...
  663 
Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови ...
  1306  11  12 
Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...
  928 
Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...
  837 
(текст за песен)
Път необятен в нощта ме зове.
Тръгвам отново към себе си.
Имам посока с добри ветрове,
Нося камбана в сърцето си. ...
  1761  10  13 
Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ...
  721 
Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!
По лунните си друмища се лутам
и глутници в безсъниците вият.
Навярно се налага да почакам, ...
  1606  16 
/по Валдеромар/
Какво от туй, че се върти земята.
Все някога играта ще приключи.
Вещае свои версии съдбата
в очите на бездомно куче. ...
  614 
Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.
Рисувам си вселени и надежди ...
  620  11 
Много неприятна работа е този грип. Стовари ми се на главата в неподходящ момент и се наложи да изляза в болнични. На всичко отгоре ми натресоха един стажант за заместник, който не може да различи вагината от уринарния тракт – ега ти гинеколога, но има от ВМИ диплома като чаршаф. И този същият ще тр ...
  705 
Минорно
В памет на Надежда Бонева
Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа, ...
  572 
Ще ти разкажа може би, ще ти разкажа.
А също може би ще се събудя.
Препълнен е сценарият с миражи
в очакване на светлина и чудо.
Приключих по въпроса много скоро. ...
  571  15 
На В
Рисувай ми дом, светлина и прозорец.
Препускат миражи по нощните пътища.
Когато те няма, аз сам си говоря
и пия тъгата на будните сънища. ...
  623  13 
В среднощна пробуда среднощно дочух
обажда се глухо капчукът.
Но луд е навярно вечерният дух
и стръмни безсъници чукат.
Ужасно е тъжно да имаш крила, ...
  684  14 
Не мога да целуна всички отражения,
които във очите ти танцуват.
Но, ако съществува остров на блажените,
до него ми се иска да доплувам.
Прости ми, че повтарям все едно и също. ...
  777 
Един Камък. Два камъка. Три камъка.
И гасне със гримаси маскарада.
Аз бързам.
Ще си отида пеш.
Каква е тази улица с червените фасади? ...
  542 
В дълбока нощ небето се отвори
и пееше на ветровете шепотът.
Нощта е навик сам да си говоря
с вечерните видения на слепите.
Пътувам сам към най-последна гара. ...
  509 
Понякога в живота е кошмарно.
Изпушвам от излишъци и липси.
Прераждането може би е вярно,
но с всеки нов апокалипсис.
Миражите безспорно са далечни ...
  1541  13  12 
Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...
  1656 
Оставам сам при своята разходка
и ме обгръща на мъглата булото.
Душата на нощта е черна котка
по лунния маршрут на сомнамбулите.
Рисувам дом от бяло и студено ...
  1250 
Една вечер отново се появи В и каза, че не бърза да си ходи, защото времето е спряло и няма кой да премахне онова огромно пълнолуние на ръба на вселената. По-късно бе уточнено, че не е сън, но отложих умирането за неопределено време; вероятно всичко ще се изясни след поредното пробуждане, макар че п ...
  574 
на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*. ...
  1148  12 
Събужда ме на изгревите синьото
и искам да докосна небесата.
Усмихва се на утрото богинята
на твоите очи във светлината.
И може би било е тъй отдавна. ...
  619 
Не съм поет и няма как да бъда.
Но може би участвам все пак в цирка.
Абсурдно е по себе си да съдиш
от всякакво дърво, че става свирка.
Приматът няма как да е виновен, ...
  685  17 
***
Ела със мен. Да продължим нататък
към есенната прелест на годините.
Банкетът е по принцип твърде кратък
и твърде бързо е изпито виното.
Ела със мен. Донякъде. Докрая. ...
  1285  16 
Няма химия.
Експериментът е изпортен.
Оформихме провал по всички линии
в сифони, колби и реторти.
Навярно пресолен е мармалада. ...
  465 
Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...
  1112  14 
Ще трябва вероятно да размисля.
Не се отваря всеки парашут.
След този фарс въпросите увисват.
Участникът е само тъжен шут.
Твърдя, че вече нямам грижи. ...
  697 
на В.
Безсъницата тази нощ е бяла,
понеже често те сънувам буден.
Припяват ми щурците до премала
рефрени от една красива лудост. ...
  554 
На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
  754 
Раздялата е път и смърт на живо.
Празнувам сам поредната раздяла.
С раздялата умира се красиво,
а после е студено и е бяло.
И винаги, когато неотстъпно ...
  416 
Отдавна се каня да отстраня онази паяжина от тавана, защото все гледам нагоре, особено нощем и все чакам нещо да се случи. Разбира се, нищо не се случва и освен това обитателят го няма, но Соня каза, че било грях да се разваля къщата на паяка, защото вещае беда в собствената къща. Поради което таван ...
  788 
В алеята с повехнали цветчета
говоря си със сянката на Соня.
Там идва Соня тихо всяка вечер
в спиралата на лист отронен.
И винаги, когато с много нежност ...
  529 
Разбира се, че няма перспектива.
От мене не очаквай чудеса.
Преди да дойда, вече си отивам
и сам Голготите ще понеса.
И някакси ще преболея. ...
  714 
***
***
Там вече никой ме не чака.
Доказана е моята вина.
Душата ми е вик във мрака
и ехо от кънтяща тишина. ...
  535 
Градинката на Соня тъне в тишина.
Цъфти тъга в градинката на Соня.
Навярно обсебен съм от вина
и сребърни сълзи цветята ронят.
Безумен тръгвам и се връщам аз ...
  420 
Навярно Епикур е много прав.
Животът е софра и каса бира.
Онази кучка иска автограф,
но ядец! Нямам време да умирам.
Хетерите обсаждат ме с мъгла. ...
  651  10 
Посоката, която съм избрал
е твърде излиняла от миражи.
Но нейде там е близкият финал
и няма как мираж да се окаже.
Да спреш вълната – просто няма как. ...
  634  14 
В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...
  564 
По повод годишнина на Димчо Дебелянов
Твърдя, че имам повод да почерпя.
Духът на Дебелянов тук е днес.
Да кажем, че съм брат на всички шерпи,
а стълбището – моят Еверест. ...
  517  11 
Предложения
: ??:??