Самодива
535 резултата
Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как ...
  942  15 
Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...
  776  20 
Свечерява се. Залез прегръща
нежно, с кротък лъч, облака дремещ.
Още час и нощта се завръща,
а нощта е особено време.
Пелерината черна на мрака ...
  731  13 
"... Паля огъня в сърцето
на невидимата къща..."
Катерина Кайтазова
Можеш да си тръгваш, можеш да се връщаш -
чувствай се в душата ми като в своя къща. ...
  807  16 
Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.
Защото е любов, е път и бряг, ...
  775  14 
Не ми е отреден божествен трон -
живея ден за ден, човек съм просто,
но по неписан никъде закон,
съпътстват ме дванадесет апостоли.
Посланици на мир и красота, ...
  897 
Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...
  754  16 
И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...
  995  13 
Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...
  752  10 
Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен - ...
  959  10 
Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.
Пред първия принесох гордостта - ...
  610 
Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.
Прилича на усещане за мълния, ...
  790  14 
Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била - ...
  720 
Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...
  555 
Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.
Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов, ...
  635 
Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...
  691 
Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...
  788 
Ще си направя Коледа. В сърцето.
Прастарият добряк ще съм сама.
Нагоре погледни, където свети
примамващо най-ярката звезда.
От блясъка, нечакани вълшебства ...
  651 
Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.
Решавам да усещам със сърцето си ...
  860 
Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата, ...
  668 
Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе! ...
  644  10 
Танцува въртележката на дните,
върти ни на незнайни обороти -
поръсва смях, издига при орлите,
с тревога ни души, за сто живота.
Приспива със забравеното вчера, ...
  600 
Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.
Захвърлени сте (шанс или съдба?) ...
  684 
На Д.
Кажи ми, че не вярваш в чудеса,
че си убил в сърцето си детето
и сляп си за измислени слънца,
които да подреждаш по небето. ...
  767  12 
Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,
защото не приличам на познатите, ...
  831  15 
Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;
Когато, в натежал от болка глас, ...
  617 
Сред мрака на суровата пустиня -
извечен кръстопът на ветровете,
се крие очароваща градина
и пази с векове вълшебно цвете.
Разпръсква аромат и подарява ...
  672  11 
Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.
Защото дебне в тъмното страхът, ...
  1102 
Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.
А грижи има делнични - безброй, ...
  614 
Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.
Енергия си взема от скала, ...
  1151 
"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...
  659  12 
Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...
  2771  15 
Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.
От Нищото или от враг дошла, ...
  679 
Нечакано покани ме на танц
вълшебник необятен - Океанът.
Една вълна, с небрежен реверанс,
в краката ми се спря. И там остана.
Дали е чест, случайност ли, съдба!? ...
  558 
Мълчи ми се. Сега ми се мълчи.
Днес онемяват даже сетивата.
Не обвинявам есенните дни
за тихата си спътница - тъгата.
Усещане посях си за слана, ...
  935  10 
Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла...
Горд и дързък, точно като дявол, ...
  840  12 
Обичам да се движа по ръба
и скитам по пътеки неразчистени.
Познах на поражения вкуса,
но не и пораженческото мислене.
Умея да съм силна в слабостта ...
  667 
По желание на едно творческо приятелче
Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете. ...
  431 
Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд ...
  635  11 
Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се! ...
  656  10 
Предложения
: ??:??